Скъпата кожа и логистиката на една аномалия

Преди да се впуснем в дебрите на лингвистичния мистицизъм, трябва да погледнем физическия носител. Книгата не е абстрактна идея, тя е материален обект, чието създаване през ранния петнадесети век е изисквало сериозен капитал. Лабораторните изследвания на Университета в Аризона през 2009 г. извършиха радиовъглеродно датиране на четири проби от пергамента. Резултатът закотви производството на кожата в тесен времеви прозорец – между 1404 и 1438 година. За направата на тези 240 страници са били необходими кожите на десетки телета. В Средновековието това не е просто разход, това е сериозна икономическа инвестиция. Пергаментът е бил скъп, подготовката му – трудоемка, а обработката на мастилата е изисквала занаятчийска прецизност. Авторът, който и да е бил той, не е бил случаен драскач, работещ в мазето си за удоволствие. Той е разполагал с бюджет.

Въпросът за мастилото също усложнява картината. Химическият анализ показва, че кафявото мастило, с което е изписан текстът, е направено на основата на железен гал – стандартна технология за епохата, но пигментите в рисунките (зелено, синьо, жълто) са нанесени по-късно и с по-ниско качество. Това създава първата голяма пробойна в теорията за единния автор. Възможно е да имаме ситуация, в която един човек е подготвил текста, а съвсем друг, значително по-непрецизен, е оцветил скиците. Или пък рисунките са добавени десетилетия по-късно, за да вдигнат пазарната стойност на ръкописа пред някой лековерен купувач.

Пътят на парите и императорският двор в Прага

Историческата нишка на документа започва да се заплита сериозно едва през седемнадесети век. Единственото физическо доказателство за ранния му път е писмо, открито между страниците, с........

© Поглед Инфо