Понеделник, 5 октомври вечерта. Илияна Йотова и Кирил Вълчев са във Варна на предизборно посещение. От градинката на "Севастопол" трябва да минат пеш до Юнашкия салон, където да се срещнат с граждани. Но не могат да тръгнат - стотина души ги затискат с любов, цветя, искат да се снимат. Множеството все пак поема. Водят Йотова, областният управител Марио Смърков; край тях депутати прогресисти, Борислав Гуцанов, тук-там се мярка Вълчев. И много охрана, много.

Стотината души вървят могъщо бавно подобно на процесия. "Брависимо", чува се от близка сладкарница, Йотова спира да се види с хората. Оперният ас Гео Чобанов, някога колега журналист, ѝ пожелава успех насред множеството. Изведнъж откъм пресечка се стрелва изискан младеж, поднася роза. Мъж с мустак, някога земеделец, въртящ църковни имоти, а може би и още (кой знае?), я спира край катедралата - вероятно нещо за църквата си говорят. И други хора се пожелали да се здрависат.

"Абе, нещата са режисирани.

Един-двама от тия появили се хора са спонтанни, другите са нагласени", казва ми стар приятел от партийните среди. Нима? Аз пък си мислех, че са напълно естествени.

Малко по-късно намирам младежа с розата. Водим следния диалог:

- Добър ден, розата червена ли бе или бяла?

- Вие от младежкото БСП ли сте?

- Не. Аз съм........

© СЕГА