"24 часа" в мейла ти. Разберете големите новини от последното денонощие накуп

Няма как да станем единни с другите европейски народи, преди самите ние да бъдем единни като нация

Съединението на Княжество България и Източна Румелия е сред най-припознаваните от политици и общественици събития от новата история на България. Обвито е с ореола на една мирна революция - на акция, подкрепена от целия народ. Това го превръща в траен исторически знак в условията на несигурни, кризисни времена. Няма страница от нашата история след 1885 г., в която опитът и поуките от Съединението да не присъстват.

Решенията на Берлинския конгрес през лятото на 1878 г. разтърсват из основи българското общество. Идеята за народното единство обхваща

целия народ, който остава съпричастен със съдбата на братята

в Македония и Тракия. Несъмнено през тези години сред българските политически кръгове има едно интуитивно съгласие, продиктувано от потребностите на отечеството. Така обществеността, отделните партийни дейци и формации успяват не само да преодолеят острите си вътрешни противоречия и личната си неприязън, но и да осъществят едно единодействие, рядко срещано в новата ни история. През следващите шест години са предприети въоръжени и дипломатически опити за обединение, но те се сблъскват с непреодолимата воля на Великите сили в защита на наложеното статукво. Става ясно, че пътят към съединението минава през изграждането на автономната област Източна Румелия като втора българска държава. Нейните жители само за седем години умножават трупаното с поколения богатство и успяват да създадат една държава с фактически двукамарен парламент, с отлична администрация, която се намира в ръцете на образовани българи. Една свободна държава с конституционен режим, която в европейската преса определят като “държавата сестра на княжеството”, като

“Южна България” или “Тракийската........

© 24 Часа