"24 часа" в мейла ти. Разберете големите новини от последното денонощие накуп

Отново публикуваме най-четените коментари през седмицата. Този е под №1 над 65 хиляди прочитания.

Най-добрият му приятел Алексей Леонов споделя пред дубльора на Александър Александров, че в разследването са подправени секундите - той вписва 3, които впоследствие стават 30

Красимир Стоянов е обучаван лично от Леонов - първия, дръзнал да излезе в открития Космос и направил невъзможното връщане обратно в кораба

Има един жесток парадокс в занаята на космонавта. Мъжете тренират заедно година и половина, въртят ги на едни и същи центрофуги, справят се с еднакви трудности, наизустяват всяко копче на кораба, наясно са какво ще правят почти всяка минута от старта до кацането. В навечерието на полета прочитат само едно име. Но никой не е огорчен - това са правилата на играта.

Красимир Стоянов изминава целия път до орбита рамо до рамо с Александър Александров. През юни 1988 г. на стартовата площадка застава Александров. Днес, когато вторият ни космонавт вече е ярка звезда в небето, помолихме неговия колега да разкаже за епичните им срещи с легендарни имена в Космоса. 

Красимир Стоянов е роден на 24 януари 1961 г. във Варна, няколко месеца преди Юрий Гагарин да отвори пред човечеството вратите към необятната шир. Между 1979 и 1984 г. младежът изучава корабостроене, но погледът му е насочен не към вълните, а към небето. Затова завършва Висшето военновъздушно училище "Георги Бенковски" в Долна Митрополия и от 1984 г. лети на изтребител. Той е млад, физически издръжлив, с безупречна летателна школа - тъкмо профилът, необходим за Космоса. Всичко тръгва почти на шега. През 1986 г., докато служи в Балчик заедно с брата на бъдещия космонавт - Пламен Александров, решават да опитат късмета си. 

Зад тази лекота обаче се крие любопитна подробност. Мнозина опитни авиатори, които имат право да подадат документи, се отказват - боят се, че при прегледите ще открият у тях някакъв дребен недъг и това ще ги лиши завинаги от летателна дейност. За тях Космосът е примамка, но небето е по-сигурно и малцина дръзват да заложат едното срещу другото. Затова, когато командващия ВВС обявява, че желаещите могат да подадат рапорт, Стоянов внася своя и машината на подбора се завърта.

Изпитанията са безмилостни и започват в разгара на лятото. От края на юли до септември кандидатите тренират и минават през редица изпити. Пристига комисия от Централната научноизследователска болница в Соколники, следват психологически изследвания. От целия този филтър остават десетима. Специалистите от "Главкосмос", днешния "Роскосмос", свеждат кръга до четирима. В края на декември тази четворка заминава за Централната научноизследователска болница в СССР - върховния арбитър по въпроса кой може да бъде авиатор, парашутист или космонавт. Именно там е решено, че Пламен Александров отпада. Остават трима - Николай Райков, инструктор от ескадрилата на Долна Митрополия, Александър Александров и Красимир Стоянов. Нова заповед стеснява кръга само до двама, които ще продължат към Звездното градче.

На 10 януари 1987 г. Александров и Стоянов излитат за Москва за Центъра за подготовка на космонавти "Юрий Гагарин". В Звездното градче никой не говори за основен и дублиращ екипаж.

"Водеха се първи и втори - обяснява пред "24 часа - 168 истории" Красимир Стоянов. - Това не означава, че ако си във втори, няма да полетиш." Тренировките са сурови. Екипажите преминават през всяка ситуация - от запалването на двигателите до приземяването и завръщането на Земята. Нищо не се пропуска,........

© 24 Часа