"24 часа" в мейла ти. Разберете големите новини от последното денонощие накуп

На Рождество Христово е подходящ момент да кажем на тези, за които се молим в сърцето си, че не сме ги забравили, казва завеждащият Отделението по гастроентерология в "Пирогов"

- Д-р Данов, сигурно всеки поне веднъж се е питал защо е роден на този свят. Преди Рождество Христово не е ли редно да си зададем и въпроса: защо се роди Исус Христос?

- Документирано е, че антични мислители от времето преди Христос и извън юдейския свят са записали в свои съчинения, че човекът трябва да се помири с Бога и да стане възможно човек да живее вечен живот с Бога. Прави впечатление, че това са разсъждения на прорицателка, за които юдейската култура е непозната, а християнският свят все още не съществува. И ако трябва да се позовем на Писанието, за да бъде Спасителят на човечеството, да ни открие Божията любов, да изкупи греховете и да даде възможност на човеците да живеят вечен живот с Бог, изпълнявайки пророчествата за идването на Месията.

- Защо имаме толкова голяма нужда от Рождество Христово, че даже и невярващите. Празник на надеждата и радостта ли е това?

- Човек има нужда от надежда. Често не осъзнаваме в какво вярваме и на какво се надяваме. Ако се замислим, колко хора могат да обяснят, че това е празник на въплъщението на Божия син? Вероятно много малко са хората, които могат да го артикулират, но това не пречи да чакаме празника с надежда за едно имагинерно добро, което ни кара да помислим някъде в себе си за тези, които обичаме, за тези, които сме загубили на този свят, за тези, които пазим в сърцето си. Това е зрънцето вяра, което ни носи надежда и ни подсеща какво е любов.

- А как се говори за радост, когато човек работи с болни и страдащи?

- Работата с болни хора е човешко и емоционално предизвикателство. Не може да се отговори еднозначно на такъв въпрос. Радост може да донесе както удовлетворението от добре извършената манипулация или операция, така и от самото общуване с пациента. Радост носи винаги достигането до благоприятен резултат, но и самият път до постигането му. За всичко изброено са необходими повече от един човек. Лекарят никога не е сам, той е част от различен по големина екип. Най-ползотворно е, когато пациентът става част от този екип.

- Какво ви прави силен във вярата? И как въобще лекар като вас, човек на науката, стига до религиозна отдаденост?

- Често чувам този въпрос и отговорът не се е променил много с времето. Нуждата от упование и вяра я видях благодарение на пациентите ми през годините. Контактите с различни хора, споделените им мисли през годините ме убедиха, че механичният подход не е достатъчен. Що се отнася до науката, имаме сериозни примери - Нютон, Грегор Менделеев, Пастьор, Френсис Колинс, Николай Пирогов, проф. Валентин Феликсович, който дори става епископ в толкова трудни и тежки времена с името Лука Войно-Ясенецки. Тази година една пациентка възкликна пред мен и мои колеги: Вие сте луди, които Господ ги праща. Често мисля върху смисъла на тези думи, вероятно и поради това, че човекът, който ги изрече, беше различен в много отношения.

Четете още

• Дядо Коледа тръгна с шейната на своето околосветско пътешествие (Видео)
• Коледата все пак бяла, до -7° в нощта на Нова година, после 15° в почивните дни до 3 януари
• Как да се........
  

  © 24 Часа