"24 часа" в мейла ти. Разберете големите новини от последното денонощие накуп

Отново публикуваме най-четените коментари през седмицата. Този е под №3 с над 21 хил. прочитания.

Четири демона заплашват очакваното споразумение между САЩ и Иран

Според някои информации, командирът на Революционната гвардия Ахмад Вахиди е имал последната дума при сключването на споразумението. Защо тогава не го е блокирал, ако „не е бил напълно доволен" от него?

Според изтеклите информации за последните преговори по меморандума за разбирателство, предстоящото споразумение между САЩ и Иран ще бъде крехко и изпълнено със слабости.

Около 22:00 часа местно време израелският канал 14 цитира източници, според които командирът на Революционната гвардия Ахмед Вахиди има последната дума по всяко споразумение с американците и е съгласен да не се противопоставя на споразумението, въпреки че не го подкрепя открито.

Той вижда в него стратегическа стойност, която се състои в облекчаване на санкциите и увеличаване на износа на петрол и газ. Изглежда, че телевизията е уцелила. Но точката на разногласие се очертава другаде, според същия канал: докато политическото ръководство разглежда споразумението като път към икономическа стабилност, Вахиди вярва, че Иран може да вземе парите, без да се откаже от ядрената си програма.

В крайна сметка той може и да не греши.

Съобщението за постигането на рамково споразумение между САЩ и Иран предизвика облекчение в международната общност след месеци на военно противостояние, което заплашваше стабилността в Близкия изток и разтърси световните пазари. Изглеждаше, че двете страни най-накрая са стигнали до точка, която позволява спиране на военните операции, отваряне на протока Ормуз и възобновяване на преговорите, което веднага свали цените на петрола.

Но зад тази положителна картина се крие по-сложна реалност, а именно, че споразумението не означава непременно край на кризата между Вашингтон и Техеран, а може да бъде просто преходна фаза, която пренася конфликта от военното поле към масата за преговори, без да разрешава въпросите, които бяха пряка причина за избухването на войната.

В подробностите на споразумението, което се очаква да бъде подписано, проблемът не се крие само в това, което е написано, а и в това, което не е написано. Големите споразумения в Близкия изток не се провалят заради ясни клаузи, а заради сивите зони: кой има правото да отговори? Кой контролира посредниците? Кой определя значението на суверенитета? И кой гарантира, че иранският ядрен въпрос няма да се превърне от технически въпрос в карта за политически шантаж?

Може да се каже, че в това споразумение има четири демона: два големи - „Хизбула" и Израел, и два по-малки, но изключително чувствителни – суверенитетът над протока Ормуз и иранското ядрено досие.........

© 24 Часа