Публикуваме отново най-четените коментари през изминаващата седмица. Този е номер 3 с около 19 000 прочитания.
15 непреходни герои от нашата литература
Има такъв ден. Международен. Национален за всяка една страна. Защото иде реч за създадените от литературните творци в произведенията им герои, дето отразяват националния дух, черти и народопсихологията. Измислили са го в Истанбулския университет и се отбелязва от 2012 г. насам.
Ще кажете - байгън от международни и световни дни на каквото там се сетиш - от деня Пи до деня на оргазма. Но който иска - да чества, всенародна радост да има.
А този ден на литературните герои е интересен с това, че всеки народ си има свое мнение по въпроса. Героите на Скандинавия няма как да олицетворяват нашето битие и съзнание. Нашите няма как да показват народопсихологията на индийците. Битието определя съзнанието, тоест Димитър Димов може да пише гениално за Испания, Естанислао Браво може да е пример за доблест и отдаденост на идеята, но няма как да пренесеш неговите живот и смърт върху поручик Манев от "Втора рота" на Павел Вежинов.
ГАВРОШ
Изграждането на образи е трудна работа, мнозина се опитват, малцина успяват така, че тези образи да останат във времето и да служат като жалони на народната памет и националното бъдеще. Стрелям напосоки, защото харесване - нехаресване е строго лична категория, но все пак имаме
литературни герои, които са вечни
Безспорно първото, което иде на ум българину, е бай Ганьо на Алеко.
Този херой отдавна е излязъл от страниците на книгата и трайно се е настанил в битието ни - като пример за национални и социални черти. "От нашата ганьовщина няма как да избягаш" казваше един наш писател, а аз допълвам, че и от тенеца, и от суматохата не бягаме. По принцип писателят излива на хартията своите виждания, пречупени през конкретната историческа обстановке. И се избистрят безценни образци.
Защото не може да не се възхитиш на Серафим, да прегърнеш неговото, цяло в кръпки палто, което топли душата ти повече от всичките дебели шуби на "а старий вълк - а старий свят/ отива да си легне гузен и пиян". (Това последното е от Смирненски, погледнете по улиците и ще видите неговите братчета на Гаврош и днес.)
Опитах се да избягам от милия Добри Войников, но няма как - криворазбраната му цивилизация е навсякъде около нас - и с господин Маргаридитата, и с Анките, но и с Митювците и Марийките. Нерадостно е, но пък и това го има.
Безспорно първото, което иде на ум българину, е бай Ганьо на Алеко.
Тъй като няма как да карам хронологично по българската литература, спирам на Иван Вазов, Патриарха й. На неговия чорбаджи Марко. За мен това е националният ни облик в положителен пример - патриархален, но достоверен.
И днешните родители има от какво да се поучат - на бащината строгост, съчетана с бащината любов. То вярно, че къде сега многобройна челяд, ама дайте да се разберем какви наследници отглеждаме - мамини синченца и таткови мадамки, не е ли тъй в някои семейства, а?
Вазов всъщност е създал герои, които са като дялани камъни за устоите на нашата психология, нашето битие, нашите въжделения.
Защото няма как да сме без въжделения, ако и думата да е остаряла. А творчеството на Вазов не е остаряло, колкото и да се мъчат всяка година да ни доказват обратното.
И преди 50 г. не знаехме какво е кешки и кемер, ама учителката ни обясняваше
Хеле, сега това може да свърши интернет, ако няма кой друг да го обясни.
Нашата литература е достатъчно богата с герои, които да ни ползват и днес. Един Борис Морев - учителският син, който жадува за издигане над своите битийни дадености. С четене, с учене, с ум, с пресметливост, със загърбване на всички морални ценности, с нарастващата алчност и опиянение от властта, усетихте ли къде положителните нагласи преминаха към тъмната страна на етичните норми? И колко лесен е този преход - в някакъв си не толкоз дебел двутомник, който се чете за седмица. Ако си четящ човек. Ако не си - гледай филма поне.
Рачко Ябанджиев като Хитър Петър
Като стана дума за филмирани романи, не мога да отмина "Време разделно" на Антон Дончев. Не, не заради Караибрахим и Манол Стоте братя, а заради дядо Галушко. Този воденичар, осиновил Манол и дал за еничарин собствения си син Страхин, който се завръща в родните земи като Караибрахим. Колцина днес са способни да откъснат рожбата си и
да запазят чуждото дете, защото чуждото си няма никого, който да го пази? Аз, честно си признавам, не бих, но да не дава Господ, затова е литературата, там, ако авторът е с таланта си, създава герои, дето да ни накарат да се замислим и да претеглим собствения си морал. Знам, че за морал в днешно време е овехтяло да се говори, но това не значи, че го няма. Та от време на време е добре да го припомняме на себе си.
Не мога, разбира се, да обхвана всички литературни герои, които живеят в нас и около нас, всеки има своите. Много ми се ще да съм Димитър-Талевата Султана, но по съм го докарвала на неговата Катерина. Разбира се, че е нормално през различните си възрасти различни възгледи да изповядваме. Затова е непреходна литературата.
Калин Врачански в ролята на Борис Морев
И щом стана дума за вечност - нека не забравяме, че народният епос е ни повече, ни по-малко от литература. С неизвестен автор, но откъдето и да го погледнеш - гениален. Нищо по-велико от народният гений. Защото той е създал Хитър Петър - още през ХVI-ХVII век битуват приказките за него от уста на уста и от населено място до населено място на българската ни територия, за да "кацне" и под перото на Илия Блъсков в 1873 г., а по-късно да го пресъздадат и на оперната сцена, и на екрана. Бързият ум, находчивостта и най-вече здравата мъдрост са качества, които адмирираме и днес. И които трябва да съхраним.
Нека се учим от литературните герои - от добрите на добро, от лошите - пак на добро. Това изречение може да ви звучи като изречено от учителка по литература в V клас, но всичко в живота е урок. Не ви уча, не ви поучавам, намерете си своите герои в българските книги. И внимавайте кого си избирате и на кого подражавате. На Христо Христофоров или на Христофор Белокровский. Дано се сетите кой кой е.
login
who are we?
contact us
qosheapp
Toi Staff
Gideon Levy
Belen Fernandez
Andrew Mitrovica
Mort Laitner
Nikkei Editorial
Rami G Khouri
Ali Fathollah-Nejad
visit website
