menu_open Columnists
We use cookies to provide some features and experiences in QOSHE

More information  .  Close

Не може сакрално пространство да носи името на чужд светец - пак ще предложим площад “Св. Ал. Невски” да стане “Свети Иван Рилски”

12 1
06.01.2026

"24 часа" в мейла ти. Разберете големите новини от последното денонощие накуп

Около 5,7 млн. тона топла вода се излива в почвата - почти колкото езерото Панчарево, казва професорът и зам.-председател на Столичния общински съвет

Още акценти от интервюто:

  • В транспорта се наливат пари в неефективни дейности и линии - губещите да се дадат на концесия
  • Управлението на един град не е за случайни, прости и неподготвени политици, с каквито се препълни и парламентът, и от които на човек му се гади!
  • Закъсня много реформата в общината, а отхвърлянето ѝ даваше основание на кмета да казва, че СОС му пречи
  • Голяма грешка ще е, ако допуснем строителство да започне и в крайградските зони на София - Народното събрание трябва да удължи забраната до 2030 г.
  • Нужен ни е много сериозен разговор накъде върви столицата и остават ли заложените в началото на века цели в устройствения план

- Проф. Лилков, СОС на няколко пъти взема решения за преименуване на улици в различни квартали на София. Вие сте съвносител - как избрахте кои да са личностите, на които да кръстите тези улици?

- Съобразяваме се със съществуващия модел на именната структура на улиците и даваме предимство на исторически утвърдени наименования и на личности с принос към България и към София. Понякога именуваме улиците тематично и оформяме квартали като този в “Дружба” на летците, бранили София през Втората световна война. Или в “Люлин”, където дадохме имена на улици на учени, инженери, ротарианци и общественици.

В “Симеоново” именувахме квартал от улици с имената на личности със заслуги в науката, културата и изкуството и активна обществена дейност, като художниците Жул Паскин, Анна Хен-Йосифова, Елисавета Вазова, Елена Карамихайлова; писателят Елиас Канети; професорите Любомир Милетич и Исак Паси; актьорът Наум Шопов; скулпторката и дарител на София Васка Емануилова; оперните певци Тодор Мазаров и Елена Николай; основателят на българския джаз Асен Овчаров и композиторът Морис Аладжем; политикът и учен Илко Ешкенази; американката Елизабет Кларк, която полага основите на предучилищното образование в България; учителката и общественичка Жени Патева, една от основателките на женското движение у нас и Захария Шумлянска, наречена „Майка Шумлянска" заради своята отдаденост на бедните, сираците и на каузата за свободата на Македония.

Пет улици в “Дружба” нарекохме на наши дипломати, помогнали на хиляди евреи да се спасят от нацизма.

Три улици в ж.к. „Христо Смирненски", район "Слатина", получиха имената Братя Дипчеви – четиримата синове на Райна Княгиня, достойни български воини; Анастасия Тошева - учителка със заслуги за българското девическо образование и основател на дружество „Майчина грижа" и полковник Борис Колчев - изключителен военен, един от основателите на Държавното жп училище с големи заслуги за развитието на БДЖ, а безименна улица в район „Овча купел" нарекохме на един от основоположниците на българската етнография и първи директор на Етнографския музей Димитър Маринов.

- Предстоят ли още преименувания и само исторически личности българи ли избирате?

- Ще продължим, но внимателно и не само с имената на българи. Именувал съм улици на чужденци архитекти, инженери и паркостроители, работили по модерния облик на София и оставили трайни следи в нейната култура, наука, образование. Именувах един квартал в район “Витоша” на световноизвестни физици като Айнщайн, Фарадей, Нютон, Ръдърфорд, Нилс Бор заедно с българите физици Емил Джаков, Милко Борисов, Елисавета Карамихайлова, Любомир Кръстанов, Марин Бъчеваров и др.

Много често се съобразяваме и с маркиращите топоними в района, например на имената на софийски реки нарекохме наскоро 18 улици: „Суходолска река", „Перловска река", „Симеоновска река", „Стара река", „Дреновичка река", „Драгалевска река", „Ваташка", „Симаничка" и др.

Сега по предложение на Съюза на тракийските дружества подготвяме именуването на улици на видни българи, които са оставили трайна следа в историята на тракийското освободително движение. Обадиха ми се граждани, че са открили в кино “Влайкова” подписка за именуване на улица на името на Екатерина Каравелова, което е хубаво като инициатива, а група спортисти ще внесат скоро в СОС подписка предложение за улица на името на Атанас Голомеев - легенда в българския и световния баскетбол.

- Прави впечатление, че сменяте имена на улици, които са били с номера. Същевременно сред вашите избиратели върви дебат за преименуването на “Дондуков”, “Граф Игнатиев”, “Гурко” и други с руски имена - как ще отговорите на тези искания?

- Засега се опитваме да решим проблема със стотиците улици с цифрови имена и тези с дублираните, защото по наредбата на СОС такива подлежат на преименуване (има дори улици с еднакви имена в 3-4 района). От друга страна, пак по наредбата, сме задължени при преименуванията да се съобразяваме и с историческата справедливост.

Например ние от “Синя България” внесохме предложение площад “Св. Ал. Невски” да се преименува на името на небесния покровител на България св. Иван Рилски. Това срещна категоричното несъгласие на Св. синод и пред очите ми съветници от ГЕРБ, БСП и други групи “се огънаха”. Разглеждането бе отложено, но се надявам да се внесе скоро в СОС.

Не е допустимо сакралното пространство на София, което събира в едно най-голямата ни катедрала, църквата “Св. София”, паметниците на цар Самуил, на опълченците, на самуиловите воини, на Иван Вазов и неговия гроб, да носи името на светец, който няма нищо общо с България.

Съгласен съм, че центърът на София е доминиран от паметници и улици в памет на личности, изразители на руската имперска политика спрямо България, а приносът им към свободата и независимостта на страната ни е повече от спорен. Затова, според мен, трябва да бъдат преименувани “Аксаков”, “Граф Игнатиев” и др.

- Преди време в анкета на „24 часа" за това какво трябва да има на мястото на Паметника на съветската армия 52% от отговорилите поискаха възстановяване на Княжеската градина. Кога може да се очаква решение и какви са обсъжданите сред съветниците варианти?

- Това е моя тема от години. През 2011 г. внесох предложение в СОС и бе възстановено историческото име Княжеска градина. По мое предложение СОС взе решение да се подготви задание за провеждане на конкурс с международно участие за концепция за развитие на градината. Заданието бе подготвено от НАГ, но оттогава започна мотаене и колебания в администрацията, което си обяснявам с безхаберие и страх сред кметовете и отговорните институции да се заемат сериозно с възстановяване на най-скъпото и емблематично публично пространство в София. Провел съм десетки срещи, публични дискусии и къде ли не съм ходил, за да се даде ход на модернизирането и развитието на Княжеската градина и за премахването на Моча. Какво се получава? Уж всички са съгласни, „че трябва", а не действат, но аз няма да се откажа.

- Поискахте извънредно заседание на СОС за новите договори и анекси за сметосъбиране и сметоизвозване, които кметът обяви - защо настоявахте за изслушване, какви са притесненията ви и какво ще предприемете?

- Причината да искаме извънредна сесия бе, че научихме за новите договори и анекси от медиите ден след последната сесия на СОС на 18 декември. Редно беше кметът да ни информира лично, на сесията, още повече че сме го задължили на всяко заседание на СОС да дава отчет за кризата с отпадъците и мерките за нейното преодоляване. Научихме постфактум!

- След кризата с боклука да очакваме ли и със зимното почистване?

- Да се надяваме, че няма да “заседнем” и в снега. На среща на Председателския съвет на СОС с кмета преди месец той ни увери, че проблем със снегорините и с организацията на зимното почистване няма. Дано да е така - ние като съветници досега сме гласували всичко, което той е пожелал като финанси и организация, и вярваме, че администрацията ще се справи! Още повече, виждам много сериозен ангажимент и от районните кметове за справяне с кризата с отпадъците - някои от тях вече имат техника и хора и отговорно се отнасят към почистването.

- Кметът обяви, че ще се поиска анализ от Световната банка за “Топлофикация” с цел дружеството да бъде дадено на концесия. Преди време, при скандала около ремонта в “Дружба” казахте, че годишно в мрежата изтичат около 5,6 млн. тона гореща вода и това е подводна бомба. Какво трябва да се направи?

- Радвам се, че кметът е чул това, за което “Синя България” говори от началото на мандата. Подобен доклад внесохме отдавна, защото сериозни инвестиции в генериращите мощности не са правени в последните 10 г., а топлопреносната мрежа е толкова “продънена”, че се налага всеки час в нея да се добавят по 650 тона вода (част от която се влага дори необработена, което съсипва тръбите), за да се поддържа топлоподаването. Около 5,7 млн. т топла вода на година от тръбопроводите се излива в почвата. За сравнение: язовир “Бели Искър” е с обем от 15 млн. куб. м, язовир “Суходол” - 750 хил. куб. м, а езерото Панчарево е 6,7 млн. куб. м. Всеки може да пресметне колко пари и вода се пилеят!

Нито СОС, нито Столична община могат да извадят дружеството от това състояние. Не можем безучастно да наблюдаваме тази катастрофа и да слушаме десетки години обещания как “Топлофикация” сама ще се спаси. Ние настояваме за преструктуриране на дълга, който отдавна е надхвърлил 2,5 млрд. лева, и за поемане на ангажимент от държавата по отношение на него. Необходими са спешни мерки за модернизация на топлоцентралите и рехабилитация на мрежата с частни капитали. Засега част от нашите колеги в СОС наблюдават безучастно кризата в дружеството, защото или не разбират за какво става въпрос, или им е все едно. Други не се наемат да предлагат непопулярни решения като концесия, въпреки че това е единственото решение, защото БСП/БКП веднага ги обвинява, че се иска приватизация и разграбване, което е лъжа. Но комунистите винаги спекулират със страховете на хората.

- Как ще коментирате реформата в структурата на Столична община, с която на практика се закрива НАГ и главният архитект остава без хора, а ще има нов зам.-кмет по градоустройството?

- Тя влезе в сила след дълго забавяне от страна на администрацията и няколкократно връщане от СОС. Реформите в администрацията се случват едва в началото на 3-ата година от мандата - закъснението е много сериозно. Не бих коментирал идеите на кмета, защото той е в правото си да предложи структура, с която смята да работи най-успешно, и ние като съветници трябва да я приемем и да осигурим........

© 24 Часа