- Г-жо Сачева, социалната комисия ще разгледа проучване на обществените нагласи за актуализиране на пенсионната система. Кои от отговорите ви изненадаха?

- Това изследване беше възложено от комисията, на която съм председател. То показа, че българите добре разбират предизвикателствата пред пенсионната система. Те очакват да се събират повече пари от осигурителни вноски, така че трябва да помислим как хората да се осигуряват на реалните си доходи. Да намалим дела на сивата икономика и повече млади хора да разберат смисъла от осигуряването. Желанието на участниците в изследването в голяма степен е да се направи нова пенсионна реформа, която да донесе повече социалнасправедливост и да има като основен компонент осигурителния принос. Преди да подобрим сегашната пенсионна система, е крайно неразумно да се правят резки движения, които могат да застрашат финансовата устойчивост и социалната защита на населението. Дебатът дали и каква реформа на модела да се направи, трябва да се води експертно, без да се бърза. Вече 3 г. чакаме да се направи анализ на състоянието на пенсионната система. Тези данни, както и резултатите от настоящото изследване са важни, за да си дадем ясна представа в каква посока да бъдат направени промени, които действително да повишат доходите на хората дългосрочно, но и да продължат традицията на солидарния модел принос-полза.

- Какво е бъдещето на системата, която бе въведена преди 25 г.? Хората искат високи пенсии, но без да се вдига възрастта, вноските...

- Отново казвам, че на този дебат трябва да се отдели достатъчно парламентарно и управленско време, за да бъде надградена по възможно най-балансиран начин системата. Разбира се, винаги съществува възможност за промени на швейцарското правило, така че да се търси по-сериозно годишно увеличение на пенсиите.

Трябва да мислим как в пенсионната система да продължи да се надгражда тристълбовият модел, който бе въведен преди 25 г. Има нови тенденции и процеси, които се случват на пазара на труда - прекалено голямата миграция на работна сила към държавите в ЕС, дигитализацията на пазара на труда, която позволява на хора да оперират в онлайн среда, а част от тях са в сивата икономика, защото получават доходи от чужбина.

- Беше ли популизъм раздаването на добавките за Великден за най-бедните, както ви обвиниха доскорошните партньори?

- Категорично не. Искам да обърна внимание на нашите доскорошни партньори, че проява на солидарност и общо милосърдие има в немалко европейски държави. В Ирландия бюджетът предвижда допълнително коледно плащане за една група бедни. От 1972 г. към помощите в Англия за декември се изплаща и необлагаема добавка от 10 лири. Във Франция има диференцирана коледна добавка, която се изплаща от 25 г. на 2,3 млн. домакинства с ниски доходи. В Италия има подаръчни кошници за Коледа и Великден, а в Испания - 13-о плащане.

Не само че не е популизъм, а според мен трябва да има постоянни добавки за Коледа и Великден за най-бедните. Не само заради солидарната ни система, но и защото на празниците хората трябва да се чувстват специални, а не още по-зле заради факта, че нямат пари да ги посрещнат.

Ако има нещо, което приемам като критика, то е, че добавките не трябва да се изплащат през пенсионната система. Трябва да помислим за реорганизиране на социалната система по нов начин. Да се въведе нова цялостна оценка, която да отчита всички доходи и имущества на хората - наеми, ренти, заплати, пенсии и т.н. Така ще можем по-справедливо да разпределяме средствата за подпомагане, а добавките да са постоянни - част от системата за социално подпомагане със справедлива социална оценка.

- Какви мерки трябва да се вземат, за да няма пенсионери под линията на бедност? От две години слушаме как няма такива хора, но всеки януари с вдигането на линията на бедност под нея остават половин милион пенсионери.

- Когато тръгнаха мантрите, че няма да има нито един човек под линията на бедност, казахме, че това са утопии и популистки изказвания. Звучат красиво, но зад тях няма съдържателна управленска мисъл.
Първо, трябва да се направи тази цялостна оценка, която отчита всички доходи и имущество на хората. Само така ще сме наясно кой в България реално живее под линията на бедност. В момента имаме номинално брой пенсионерите, които получават под линията на бедност, но нямаме информация колко се издържат и от наеми, и от други доходи. Когато знаем колко хора живеят в крайна нищета, към тях могат да се насочат по-адекватни ресурси.

- Трябва ли да има фонд “Дългосрочна грижа” и той да поеме нов осигурителен риск - за хора, които сами не могат да се грижат за себе си? 26% са посочили, че искат да има.

- Абсолютно е задължително, защото предизвикателствата пред пенсионната система продължават да са изключително големи и се задълбочават с времето - застаряването и демографската криза, отделно сивата икономика и кризите, през които светът периодично преминава. Трябва да отчетем и политическата намеса в пенсионната система през последните години, което застрашава в някаква степен финансовата устойчивост в дългосрочен план. Свикнали сме да коментираме, че ако дадем пари на хората, всичко ще бъде наред, но често забравяме, че има и такива, за които е трудно да се самоорганизират.

Все повече услуги ще се предоставят в естествената семейна среда, вече говорим за интегрирани социално-здравни услуги и използване на технологии като телемедицината. Грижата за възрастните не минава през домовете за стари хора, а през услуги в собствения им дом.

Темата за фонд “Дългосрочна грижа” е коментирана многократно. И сега може да се отдели такава осигуровка, без да се вдига осигурителната тежест. Макар и символично, в началото тя може да е 1% от настоящата социалната осигуровка.

- Каква трябва да е формулата за максималния осигурителен доход - бе въведен с идеята да е 10 пъти минималната заплата, а доближава четирикратния ѝ размер?

- Против съм всякакви формули и автоматизация. Нито смятам за правилна законодателната промяна, която определи минималната заплата да е 50% от средната, нито мисля, че формула от рода “10 пъти минималната заплата” е нещо добро.

Ако всичко в този живот можеше да се определя с формули, то те отдавна щяха да бъдат въведени в световен план и нямаше да има толкова много икономическа мисъл, която да се влага в механизми за определяне на съответните величини. Ето, за линията на бедност имаме цяла методика, докато за минималната заплата имаме едно изречение, а от нея зависят толкова много неща.

- Това ще е една от спешните задачи пред следващото правителство - да транспонира евродирективата за минималната заплата. Как трябва да се направи?

- Социалната политика изостана много през последните месеци, ако говорим за пазара на труда, минималната заплата и за всички предизвикателства пред заетостта на младите хора, които нито учат, нито работят.

Малко ми е трудно да си представя какво ще се транспонира, при положение че в законодателството я заковахме да е точно тези 50% от средната. Нищо повече не може да се случва - нито искането на синдикатите за по-висока сума, нито по-ниска, както биха предпочели работодателите. Механизъм за определяне на МРЗ означава да бъдат отчетени фактори като темпът на годишната инфлация, на промяната на БВП, възрастта, опита, образователното ниво на заетите и др. Така ще могат да се сложат определени коефициенти за определянето на МРЗ - за по-младите с по-малък професионален опит той да е по-нисък, а ако опитът е по-голям, както и образованието, коефициентът нараства. Защото какъв е смисълът някой да учи, да се развива, а накрая да получи Х лева - на всекиго поравно. Трудно ми е да си представя, че след като 30 години опитваме да насърчаваме пазарната икономика в България, правим пълен кръг и се връщаме в самото начало в пазара на труда, към едни стари времена.

Насърчаването на младите да работят, нуждата от работна сила, включително от трети страни, професиите на бъдещето - това са топ темите. Ако не се справим с проблемите на пазара на труда, загиваме като държава. Искахме да внесем и законопроект за обезщетениятата, които в момента се получават при безработица.

- Какво предвижда той и ще го внесете ли в следващия парламент?

- Да, ще го внесем. Искаме да предложим еднакъв ред при определянето на паричното обезщетение за безработица на лицата, които са се осигурявали само в България, и тези, които са с осигуряване и в държава от ЕС. Да не се вземат предвид само доходите от последната работа, а осигуровките, платени в България. Сега голяма част от обезщетенията за безработица се отпускат след работа в държава-членка на ЕС, и съответно са много високи. И затова много българи ходят там по краткосрочна заетост - само за няколко седмици, понякога дори и за броени дни, и се връщат с един висок осигурителен доход, който им дава право дълго време да вземат голямо обезщетение. Те отказват работа тук и в същото време на практика източват българската система.

- Какво е вашето усещане - възможно ли е след 10 юни да седнете пак на една маса с ПП-ДБ след всичките шумни скандали помежду ви?

- Всичко е възможно. Невъзможно е обаче повече да се влиза в разговори, които не отчитат електоралната тежест на ГЕРБ-СДС и факта, че нашата група има много експерти с политически и управленски опит. Категорично е невъзможно да се работи в условия на неравнопоставеност. А и се видя, че техните иновации - свързани с ротации и парвенющини, че те са новите млади и образовани, не работят. Навсякъде по света се търсят хора с опит, които могат да доставят експертиза и знания, а не само жизнерадост и дръзновение.

Това, което не е възможно, е да се правят експерименти под мантрата, че някой е монополист на доброто, морала и правилните решения.

- Значи след юни без повече ротации, а ще търсите квотен принцип при евентуална коалиция?

- Всички участници в този експеримент видяха ясно какво се случва. Държавата има нужда от стабилност, а тя може да се постигне, когато бъдат отчетени интересите и електоралната тежест на партии, получили най-много от вота на българските граждани. Всичко останало е поредният опит за дървено желязо и няма да доведе до нищо добро. Няма логика партията, получила най-много гласове на изборите и с най-голямата експертиза, да бъде изолирана от управлението. А втората партия не само да не може да излъчи хора с адекватни политически и експертни знания, но на практика двете най-големи формации да започнат да търсят други хора, които нямат общо с тях и с политиката изобщо.

- Защо ГЕРБ се зарече да не управлява с ДПС дори при мнозинство след изборите? “Възраждане” още ли са забранени като потенциален партньор?

- Ние имаме ясни виждания за работата с ДПС и сме показали, че по важни решения за България в теми от външната политика и отбраната сме намирали допирни точки. Но се виждат и червените линии между нас, особено ясно те личат на местните избори, там имаме различни политически идеи.

От ГЕРБ-СДС работим геополитическата посока да остане евро-атлантическа. За нас с “Възраждане” е изключително трудно да работим, когато те казват, че са против еврозоната, за излизане от НАТО и имат крайни виждания за външната политика. Опитът да се казва, че България може да бъде независим остров, е безотговорност, да не кажа провокативно безразсъдство. Вероятно във въпроса си визирате, че външната политика е това, което ни обединява с ДПС, и пак тя е това, което ни разделя с “Възраждане”.

Но ние сме единствената парламентарна група, която поставя интереса си на заден план, защото водещ е националният. За разлика от ПП-ДБ, за които техният е над националния интерес.

- А редят ли ДПС и лично Делян Пеевски дневния ред на ГЕРБ - както в последните дни твърдят лидерите на ПП-ДБ?

- Гледам техните изяви с голяма тъга, защото съм присъствала на голяма част от тези срещи. Мога да ви кажа, че включително по време на преговорите Кирил Петков не обсъди споразумението с ГЕРБ, а отиде при ДПС и съгласува с г-н Пеевски, а след това ни каза какво са се разбрали. Свидетел съм как той и Василев търсят санкцията на г-н Пеевски и едва след това ни представят позициите си.

Те говорят против ГЕРБ и Бойко Борисов, но говоренето срещу ДПС стартира отново едва в последните един-два месеца. Нямаше никакъв проблем с личността на г-н Пеевски, когато бе част от конституционното мнозинство. Нямаше проблем да помогне при разговорите с миньорите. Проблемите настъпиха в момента, когато ясно им бе казано, че не могат да си играят с държавата и тя да става едноличен експеримент на Петков и Василев.

- Очаквате ли нов политически проект, с който може да си партнирате? Ваня Григорова обяви нова лява писта, а хора около президента дали ще се включат в тези избори?

- Не очаквам нови политически субекти, защото няма време до 9 юни.. Политическите стартъпи избухват като гъби след дъжд, а след това още по-бързо изчезват, но мисля, че българското общество вече се засити в търсенето на нещо ново, което не притежава никакви други характеристики освен това, че е ново. Хората осъзнават, че им трябват политици с опит, а не някой тепърва да извърви целия път, за да се научи. Когато някой се учи чрез упражняването на власт, това е най-голямата загуба за обществото, защото то губи време и енергия.

- Въобще възможна ли е конфигурация без ГЕРБ и ПП-ДБ?

- Без ГЕРБ е невъзможна - социологическите проучвания показват нашата значителна преднина и голямата лична на Бойко Борисов пред останалите лидери.

- Как поста на външния министър се оказа най-важният в тази държава? Служебният премиер смени три имена, за да поеме накрая сам поста.

- Външната политика е една от най-важните теми, от гледна точка на войната в Украйна, напрежението между Иран и Израел, както и европейските избори, които са важни за бъдещия облик на ЕС през следващите години. Няма как тава да е една от основните теми да да не бъде фокус. Не бих искала да коментирам качествата на отделните кандидати, които бяха предложени, но мога да кажа, че пунктът на президента да вземе отношение по този въпрос буди колебание за неговата адекватна преценка за предизвикателствата пред България. Да се коментира, че Външно в момента има само правомощия за организирането на изборите, е на-малкото неправилно и невярно. Това дава грешна представа към хората, но за изборите най-много отговаря ЦИК и служебното правителство трябва да осигури неутрална среда , а не да политизира събитията. Външната политика на служебното правителство трябва да запазва сегашната и по никакъв начин да не ни постава в неблагоприятна позиция спрямо нашите евроатлантически партньори.

QOSHE - Деница Сачева: Минимална заплата според образованието и опита, а не равна за всички - Цветелина Стефанова
menu_open
Columnists Actual . Favourites . Archive
We use cookies to provide some features and experiences in QOSHE

More information  .  Close
Aa Aa Aa
- A +

Деница Сачева: Минимална заплата според образованието и опита, а не равна за всички

20 8
24.04.2024
  • Трябва да надградим сегашната пенсионна система, преди да правим нова реформа, казва в интервю председателят на комисията по труда и социалната политика в Народното събрание
  • Добавките за Коледа и Великден да са постоянни, но да има и нова социална оценка, за да знаем кой е наистина беден
  • Предлагаме промени при обезщетенията за безработица, за да спре източването на системата с работа за по няколко дни в ЕС 1% от осигуровката може да влиза във фонд "Дългосрочна грижа" – за хората, станали безпомощни
  • Държава се управлява с опит, а не с жизнерадост и вдъхновение, ротации и парвенющина. Мантрата, че някой държи монопола на доброто, вече не работи. Затова ГЕРБ повече няма да седне на разговори, в които експертизата и електоралната ни тежест не се отчитат

- Г-жо Сачева, социалната комисия ще разгледа проучване на обществените нагласи за актуализиране на пенсионната система. Кои от отговорите ви изненадаха?

- Това изследване беше възложено от комисията, на която съм председател. То показа, че българите добре разбират предизвикателствата пред пенсионната система. Те очакват да се събират повече пари от осигурителни вноски, така че трябва да помислим как хората да се осигуряват на реалните си доходи. Да намалим дела на сивата икономика и повече млади хора да разберат смисъла от осигуряването. Желанието на участниците в изследването в голяма степен е да се направи нова пенсионна реформа, която да донесе повече социалнасправедливост и да има като основен компонент осигурителния принос. Преди да подобрим сегашната пенсионна система, е крайно неразумно да се правят резки движения, които могат да застрашат финансовата устойчивост и социалната защита на населението. Дебатът дали и каква реформа на модела да се направи, трябва да се води експертно, без да се бърза. Вече 3 г. чакаме да се направи анализ на състоянието на пенсионната система. Тези данни, както и резултатите от настоящото изследване са важни, за да си дадем ясна представа в каква посока да бъдат направени промени, които действително да повишат доходите на хората дългосрочно, но и да продължат традицията на солидарния модел принос-полза.

- Какво е бъдещето на системата, която бе въведена преди 25 г.? Хората искат високи пенсии, но без да се вдига възрастта, вноските...

- Отново казвам, че на този дебат трябва да се отдели достатъчно парламентарно и управленско време, за да бъде надградена по възможно най-балансиран начин системата. Разбира се, винаги съществува възможност за промени на швейцарското правило, така че да се търси по-сериозно годишно увеличение на пенсиите.

Трябва да мислим как в пенсионната система да продължи да се надгражда тристълбовият модел, който бе въведен преди 25 г. Има нови тенденции и процеси, които се случват на пазара на труда - прекалено голямата миграция на работна сила към държавите в ЕС, дигитализацията на пазара на труда, която позволява на хора да оперират в онлайн среда, а част от тях са в сивата икономика, защото получават доходи от чужбина.

- Беше ли популизъм раздаването на добавките за Великден за най-бедните, както ви обвиниха доскорошните партньори?

- Категорично не. Искам да обърна внимание на нашите доскорошни партньори, че проява на солидарност и общо милосърдие има в немалко европейски държави. В Ирландия бюджетът предвижда допълнително коледно плащане за една група бедни. От 1972 г. към помощите в Англия за декември се изплаща и необлагаема добавка от 10 лири. Във Франция има диференцирана коледна добавка, която се изплаща от 25 г. на 2,3 млн. домакинства с ниски доходи. В Италия има подаръчни кошници за Коледа и Великден, а в Испания - 13-о плащане.

Не само че не е популизъм, а според мен трябва да има постоянни добавки за Коледа и Великден за най-бедните. Не само заради солидарната ни система, но и защото........

© 24 Часа


Get it on Google Play