Поведението на фигури като Бабиш, Фицо, Орбан, Радев и - с отчитане на въртеливите движения - на Бойко и Делян - навява тъга, защото отразява нарастващи обществени настроения на тесногръдие и аморализъм в Централна и Източна Европа.

Повечето европейски национал-популистки партии имат негативно отношение към помощта за Украйна и идеологически афинитет към Путиновата сатрапия, но в Изтока на Европа подобни убеждения са пряко предателство към историята на посткомунистическите общества и към страданията, които родителите и прародителите на днешните източноевропейци изживяха под ботуша на болшевишките чингизиди през втората половина на 20-и век.

Как е възможно един чех злорадо да отказва помощ на Украйна, ако е запознат с това, което се е случило на 21 август 1968 г. в Прага? Как е възможно един унгарец да се превърне в толкова озлобено и тесногръдо същество, та да забрави убийствата и терора над своите сънародници от 1956-та, когато съветските окупатори стреляха "на месо" в Будапеща.

Оставям настрани ирационалния афинитет на немалка група българи към руския ботуш, който ги превръща в зложелатели на борещата се за оцеляването си Украйна. Русофилството е дългосрочно заболяване на българската национална душа, което изисква отделна интерпретация.

Централна и Източна Европа имат трагична историческа съдба, защото техните народи в продължение на дълги столетия са потискани и обезправявани от мощни имперски амбиции и интереси. Хабсбургите, тевтонците, прусаците, Руската и Османската империя третират своите инородни субекти по традиционен начин - като втора категория поданици, въпреки че този статут бавно се променя във времето.

Потискането на етнонационалните елити и липсата на достойна перспектива за общностно-национално развитие в продължение на дълги столетия формира господстващи ориентации за оцеляване и затваряне в непосредствения общностен кръг, или към - частична или пълна - идентификация с господстващите общности и елити на империята.

Без да подценяваме интелектуалните и културни върхове на централноевропейското развитие - Мицкевич, Сенкевич, Дворжак, Лист - принудени сме да ги разглеждаме в техния........

© Клуб Z