/Поглед.инфо/ Трудно ми е да определя знаците, които свидетелстват за усилията на Варна да преодолее провинциалното си местоположение и провинциалния характер на своята култура. Множеството фестивали и конкурси в изпълнителските изкуства и постоянното увеличаване на техния брой; липсата на каквито и да било разговори и дискусии за духа на културния живот, удоволствието от употребата на определение на града като “морската столица на България”, “град на фестивали” и редица други масови и индивидуални проявления на ниско самочувствие и търсене на евфемизми, бележат уж друго равнище на мисленето, а са чисто и просто безспорните свидетелства на провинциализма в културата и в нейните ръководители, създатели и носители.

Всичко това е на фона на гостуванията във Варна на световни артисти, но и на присъствието в града на ярки творци. Градът е посещаван от световни дейци на културата, местната преса озвучава техните гостувания, ала духът на културата не се променя. Не се променя и самочувствието на творците от Варна.

Провинцията развива у всички местни творци две трудни за преодоляване качества: комплекс за малоценност и мания за величие.

Това са наистина две неотменни тегоби, съсипващи таланти, амбиции, самочувствия. Защото така омагьосват творческия ум, мисленето и поведението на автора, че на него бързо му става по-лесно да се подчини на изконните правила, отколкото да се съпротивлява и да влезе в отчаян духовна битка най-напред със себе си, а това без съмнение означава борба със статуквото в града и със самия град, който е благ с всички, които признават неговите правила и закони на съществуване, но е безпощаден с всеки, който дръзва да преодолява комплекса за малоценности и да потиска своята мания за провинциално величие. Те са обсебващи и могат да се отхвърлят единствено с друг начин на мислене. Не е нужно, дори е пагубно да смяташ себе си за второстепенен, но и сравнявайки се с ближните си, да се изпълваш с гордост, че си над тях, защото не смееш да погледнеш наоколо.

Направиш ли го обаче, ставаш непременно различен и вече си нетърпим за провинцията!

През 50-те и особено в техния край и настъпващите 60 години на ХХ век Варна започва своето невиждано преди икономическо, стопанско, индустриално, транспортно, духовно развитие. Градът се разраства, обогатява се, увеличава своето население, бързо се строи. Изграждат се грандиозни обекти в града и района около него. Създават се университети, полага се началото на туристическите комплекси, с които Варна ще бъде известна в целия свят. Намерено удобно и сполучливо съчетание между стопански живот, транспорт, туризъм, наука, строителство и култура, което гарантира спокойствие и развитие в обичайното русло на един извънстоличен (така вече наричат провинциалния град) град от ранга на Варна.

На 18 януари 1961 г. тук е учредено държавно издателство. Тогава издателствата са държавни и се учредяват със специални решения на Секретариата на ЦК на БКП и след подробен анализ на състоянието на културата и духа на съответния град, но при задължително наличие на кадри и възможност издателството да се превърне в духовен център. Задачата му бе да издава българска и чужда художествена литература, научно-популярни книги за морето и трудове и учебници за студентите по икономика на........

© Поглед Инфо