We use cookies to provide some features and experiences in QOSHE

More information  .  Close
Aa Aa Aa
- A +

Внезапна

3 1 0
27.06.2019

Съществуват такива случки в паметта – с нещо са ти скъпи и важни, а избягваш да посегнеш към тях или поне отлагаш. Нещо като обичана някога дреха: знаеш, че никога повече няма да излезе на мода, още по-малко вярваш, че ще успееш пак да се вмъкнеш в нея, но я държиш на дъното на скрина или на някой прашен куфар – кой да ти каже защо? Може и да се лъжем, че като я съхраняваме там, далече дори от очите си, ще я задържим докрай, до последно. Но пък не съм видял някой да тръгва към това последно с куфар в ръка – и в куфара все такива мили на сърцето парцали, а в нашия случай епизоди и спомени. Самият често установявам, че подобни, все отмествани назад теми една по една са се изнизвали и куфарчето ми не е чак толкова пълно, колкото може да си помисли човек. Дали за добро или напротив, не са се застоявали толкоз, че да ми омалеят, пускал съм ги на свобода, без дори да се замислям защо съм ги там държал – все едно дали в затвор или просто на склад. Сигурно и спомена за Христиана да съм пуснал отдавна, ако не беше преплетен с нещо притеснително и неудобно за споменаване.

Славата? Дори не е за вярване

Бях малко плашлив на тази тема, не бях навит на слава дори за пет минути. Едно, защото славолюбците ми се виждаха евтини и непристойни. И друго: твърде млад бях прочел есето на Монтен, където той сравнява славата със сянката – най-често върви пред притежателя си и често е по-дълга, отколкото е той висок.* Не знам защо съвсем безкритично бях споделил презрението му, но го изповядвах до късни години. Да се забърквам със славата не беше работа за мен.

Но, макар неволно, имах една-две книги, каквито никой не бе написал, нито пък после се написаха. Критик, който не ме харесваше, макар и през зъби, ме нарече разпознаваем автор. Че като почнаха да ме разпознават! И до днес мисля, че това не беше точно слава, а само подобие, но дори и такова то си бе вид тормоз. Практикуването й не ме привличаше, тежеше. Прикривах се, както можех, бях загрижен за........

© СЕГА