С рязкото спадане на европейската военна помощ за Киев и трудностите при компенсиране на американското оттегляне, 27-те държави-членки на ЕС, заедно с Обединеното кралство, трябва да се опитат да променят ситуацията с подкрепата за Украйна.

Всичко това се случва под зоркия поглед на Доналд Тръмп, който става все по-настоятелен Украйна да приеме неговия "мирен" план, докато Владимир Путин потрива ръце от радост. Ако европейците не се ангажират повече сега, цената ще бъде много по-висока в случай на руска победа.

Това е заключението, до което са стигнали авторите на доклад, публикуван преди няколко седмици от Corisk, компания за оценка на геополитическия риск, и водещи норвежки експерти. Според техните оценки, "Продължаващата настояща подкрепа за Украйна постепенно ще проправи пътя за руска победа, която ще струва на Европа два пъти повече, отколкото ако позволим на Украйна да постигне военно превъзходство и принудим Русия да сключи траен мир." Възход на популизма, политическа поляризация, бюджетен натиск, приток на бежанци, колапс на украинската власт...

В интервю за френския вестник L'Express Карстен Фрийс, съавтор на доклада и професор в Норвежкия институт по международни отношения, разглежда катастрофалните последици от потенциална руска победа в Украйна, при липса на структуриран европейски отговор. Макар че не крие песимизма си - "Намираме се в исторически повратен момент" - той въпреки това предлага стратегическа пътна карта, за да се избегне най-лошия сценарий.

L'EXPRESS: Вашият доклад сочи, че ако Русия постигне военна победа или принуди Украйна да приеме мирни условия, които гарантират ключовите интереси на Русия, това ще струва на Европа два пъти повече, отколкото успех на Украйна. Тоест, между 1,205 трилиона евро и 1,633 трилиона евро за период от четири години. Как стигнахте до това заключение?

КАРСТЕН ФРИЙС: Това е подход "отдолу нагоре", базиран на точни данни. Това не означава, че смятаме, че нещата ще се развият точно по този начин, но тези прогнози се основават на редица предположения. Например, руска победа би довела до значителни военни успехи и завладяване на повече територии, което непременно би довело до по-голям приток на бежанци в цяла Европа. Именно тук биха били концентрирани по-голямата част от разходите, като се очаква да има между 6 и 10 милиона бежанци.

Друга хипотеза: ако Русия успее да окупира голяма част от украинската територия, това би представлявало повишен риск за балтийските държави поради тяхното съветско минало и стратегическа уязвимост. От военна гледна точка обикновено се счита за необходимо да се мобилизират поне 50% от силите на противника, за да им се противодейства, заедно с достатъчен запас от резервно оборудване. Един комплект танкове или артилерийски оръдия е недостатъчен; трябва да има резервни системи, за да се компенсират загубите в първите седмици на конфликта.

Това е класическа "щабна" оценка, базирана на конвенционални военни критерии. Следователно нашият анализ се основава на два ключови елемента: вероятният брой бежанци и спешната необходимост от засилване на капацитета за възпиране в Европа.

L'EXPRESS: Ако Русия спечели войната "се очаква миграционна вълна от 6 до 11 милиона украински бежанци, което би довело до разходи между 524 милиарда и 952 милиарда евро за четири години", се казва в доклада. Според Вас "икономическите, социалните и политическите разходи при подобен сценарий биха били огромни".

Гари Каспаров: Западът се страхува от Трета световна война, но Путин вече води Четвърта!

Руският президент цели реванш за загубата в Студената война и демонтаж на НАТО и ЕС, смята бившият световен шампион по шах

КАРСТЕН ФРИЙС: Да. Самият бежански въпрос вече представлява тежко икономическо бреме, независимо от политическите съображения, като например факта, че той очевидно би могъл да подхрани популизма. В момента в Европа има приблизително 5 милиона украински бежанци. Смятаме, че може да има до 11 милиона нови бежанци, ако конфликтът ескалира. Това са само приблизителни оценки, но те ни позволяват да моделираме възможни сценарии. В Европа очакваните разходи възлизат на приблизително 25 000 евро на бежанец годишно. Разбира се, тези разходи намаляват леко, тъй като бежанците намират работа, но не значително, защото интеграцията на пазара на труда отнема време. Европейците са се ангажирали да отделят 3,5% от БВП за отбрана.

На теория тези ресурси вече са включени в националните бюджетни планове, но вероятно ще трябва да бъдат мобилизирани по-рано от очакваното. Приемането на милиони нови бежанци следователно ще бъде много трудна задача.

На по-политическо ниво, една победоносна и подсилена Русия би представлявала риск за Европа, с потенциал да дестабилизира държавите- членки, което би имало и отрицателни икономически последици. Това би бил последният пирон в ковчега на либералната демокрация, притисната между натиска върху сигурността, идващ от Съединените щати чрез тяхната Стратегия за национална сигурност, и натиска от Русия. Според мен това е решаващ момент за Европа. Може да е клише, но аз искрено вярвам, че сме в исторически повратен момент.

L'EXPRESS: Не трябва ли Стратегията за национална сигурност, представена на 5 декември от Белия дом, да служи като зов за събуждане за европейците?

КАРСТЕН ФРИЙС: Истинският скандал е, че Европа е подложена на многобройни критики, особено по отношение на свободата на словото, без да се каже нито дума за заплахата, която Русия представлява. Това е едновременно срамно и абсурдно.

Докладът разкрива и фрапантни емпирични грешки и прибързани обобщения относно........

© news.bg