След окончателните резултати от местните избори, Столичният общински съвет (СОС) проведе вече две заседания. И двете бяха огледални едно на друго, и двете - напълно безрезултатни. СОС не може да започне да работи по същество, преди да е избрал свой председател. А това не се получава по начина, по който е замислено от мнозинството от ПП/ДБ/СС и е очевидно, че няма и да се получи. Необходимо е разчупване на подхода, на който се залага, като той трябва да стане по-институционален. Или, казано с други думи, подходът следва да бъде ориентиран повече към институцията и по-малко към определени личности.
Ситуацията в СОС сега донякъде прилича на това, което имахме в държавата, когато парламентарните формации не можеха да се договорят за кабинет. Имаше непрекъснато предсрочни парламентарни избори и страната се управляваше от серия служебни правителства. Има обаче и разлики, които са важни и които биха могли да обяснят тупика в СОС, ако тази ситуация продължи и особено ако се стигне до нови избори за общински съвет в София. Ако три месеца след конституирането си СОС не заработи, следва провеждане на нови избори в тримесечен срок от този момент нататък.
Кризата на национално равнище се дължеше на невъзможността на водещите политически формации да намерят най-малкото общо кратно помежду си и да го изведат пред своите тяснопартийни интереси. Щом това се случи обаче, кабинетът "Денков - Габриел" беше конституиран и започна да работи. И независимо от моментните разклащания, нито една формация, участваща или подкрепяща правителството, не е поставила под съмнение нито една съставна част от най-малкото общо кратно. Стремежът към членство в Шенген, в еврозоната и активната позиция на страната ни в международните отношения (най-вече що се отнася до руската война в Украйна) не само се подкрепят от ПП/ДБ, ГЕРБ и ДПС, но дори има конкуренция между тези формации за по-отговорно отношение и активно преследване на набелязаните цели. Относно Шенген и еврозоната България е обвързана със срокове, но дори и тяхното изпълнение да не се случи, според първоначалния замисъл, е важно работата на национално ниво в интерес на интегритета на страната ни да продължи.
Ситуацията на общинско равнище в София се отличава от тази в страната преди няколко месеца по това, че тук на този етап дори не става дума за тяснопартийни интереси в СОС, а за едно конкретно желание, свързано с една конкретна личност, а именно Борис Бонев да бъде наложен като председател на съвета. Т.е. макар и мащабът да е по-малък, проблемът в общината за момента е по-голям от това, което беше в държавата преди няколко месеца. Пътят, който трябва да се извърви към намирането на изход, е по-дълъг. Потенциално той може да се извърви по-бързо, мащабът е по-малък, както вече стана дума. Не бъде ли извървян този път обаче, новите избори за общински съвет стават напълно реална вероятност.
Мнозинството в СОС, както и кметът Васил Терзиев трябва да формират подходящ институционален контекст, в който своето място да намери и Борис Бонев. След това вече ще може ясно да проличи дали неговата кандидатура за председател на съвета би могла да има реален шанс. На първо време официален говорител от името на мнозинството би следвало да е кметът Терзиев, а не Бонев, който е общински съветник (един от всички) и поне засега статутът му не се различава от статута на останалите му колеги в СОС. В момента това, което се наблюдава, е опит на Бонев да говори от името на мнозинството, което води до възникване на логичния въпрос има ли той мандат за това, как го е получил ако има и точно за какво го е получил?!
Изглежда, че сякаш Борис Бонев се стреми към позицията на председателя въз основа на някакви предварителни договорки в рамките на ПП/ДБ/СС, а не съобразно реалностите и разпределението на мандатите в СОС, такова каквото е то като резултат от проведените местни избори. Най-вероятно след като е било решено кандидатът за кмет да е Васил Терзиев и на Бонев е била отредена ролята на водач на листата за съветници, то това е било знак към него, че ще бъде сигурна кандидатура за председател. И ако ПП/ДБ/СС имаха 31 мандата, неговият избор щеше да мине безпроблемно, мирно и тихо. ПП/ДБ/СС обаче имат 23 мандата, което налага търсенето на допълнителна подкрепа. Решителната намеса на кмета по този въпрос де факто е единственият начин за нейното намиране. Терзиев най-вероятно разбира това или поне нещо подобно личи от действията му - среща с премиера Денков и изпращане на писмо с предложение за среща до председателя на ГЕРБ Бойко Борисов.
Така вече може да се каже, че в рамките на мнозинството се оформят две линии на поведение - линията на кмета Терзиев и линията на Борис Бонев, за която както вече беше отбелязано, е насочена към постигането на целта - председател на СОС, по начина, по който това е било предварително замислено, преди още да е ясно какво ще е разпределението на мандатите в общинския съвет.
Линията на Бонев в момента по-скоро изключва ГЕРБ и разглежда БСП като потенциална възможност. Не е ясно обаче какво би могло да спои едно мнозинство с БСП, което да избере Бонев за председател и да застане трайно зад него. А и останалите 15 съветника (8 са от "Спаси София" с лидер Б.Бонев) не са заявили ясно биха ли приели формирането на мнозинство с БСП. Този въпрос виси с голяма тежест над съветниците най-вече от ДБ. В предишния мандат те гласуваха за премахването на Паметника на съветската армия (МОЧА) от центъра на София, позиция на която БСП са последователни противници. Ако чисто и просто идеята на Бонев е да се движат градоустройствени въпроси и теми, свързани със строене на детски градини и ремонти на училища, то в такъв случай мнозинство може да се оформи с всеки. Просто няма група в СОС, която да не подкрепя подобни инициативи.
Ако обаче идеята е да се положат основите за изграждането на град на бъдещето, то това вече би било нещо съвсем различно. Първата стъпка към това е освобождаване на настоящето от тежестите на миналото. Съветският паметник трябва да отиде в музея, а булеварди, улици и други обекти да получат български имена. Най-вече такива, които подчертават националния ни принос към европейската цивилизация. Това би било и тест за самия Васил Терзиев (предвид връзките на негови близки с ДС), който той има шанса са издържи успешно, след като вече е избран за кмет. За него би било най-удачно да управлява с ценностно мнозинство, а такова е непостижимо, ако БСП е предпочитан партньор пред ГЕРБ. Посоката, в която дърпа Борис Бонев.
Терзиев трябва да осигури връщане на ГЕРБ в играта и успоредно с това да не допусне излизане на съветниците от "Спаси София" от групата на ПП/ДБ/СС. Нещо, с което Бонев заплашва, ако ГЕРБ бъдат привлечени към мнозинството в СОС. Т.е. новият кмет първо трябва да постигне по-цялостна консолидация в групата на ПП/ДБ/СС и след това да развие тази консолидация към осигуряването на стабилно и трайно мнозинство в съвета. Единственият сигурен вариант да не се стигне до нови избори за общински съветници е кметът сериозно да се захване с тази цел и да е достатъчно упорит, за да я постигне в пълнота.
Вариантите за избиране на председател на СОС не са безкраен брой. Ако Бонев бъде убеден да приеме подкрепа от ГЕРБ и ГЕРБ се съгласят да му я дадат, то това би бил единият вариант. Ако Терзиев убеди Бонев, че в интерес на институцията СОС е да бъде номиниран друг кандидат за председател и Бонев се ангажира, въпреки това, да не цепи групата на ПП/ДБ/СС, това е следващият вариант. Може и да се договори някакъв ротационен принцип между първите две групи - ПП/ДБ/СС и ГЕРБ.
Сегашното висящо положение е най-неизгодно за кмета Терзиев, защото той е лицето на общинската власт и върху него се трупат и ще се трупат негативите, ако общината продължи да е нефункционална, поради невъзможност за избор на председател на нейния основен управленски орган. Кметът би трябвало да е мотивиран да действа и най-вероятно ще действа. Ако въпреки всичко се стигне до нови избори за общински съвет, то след тях ситуацията няма да е много по-различна.
В този смисъл дори действията на кмета да не дадат необходимия резултат сега, той ще може да продължи усилията си и след тези хипотетични избори, след които общинските съветници по всяка вероятност ще са по-зрели. Тогава сигурно председател ще бъде избран и СОС ще заработи. Необходимо ли е обаче да се стига дотам, за да стане ясно, че разпознаването и възприемането на институционалните интереси са в основата на изграждането на стабилност, на добро управление и на качествени проекти в публична полза.
login
who are we?
contact us
qosheapp
Toi Staff
Gideon Levy
Belen Fernandez
Andrew Mitrovica
Mort Laitner
Rami G Khouri
Ali Fathollah-Nejad
Nikkei Editorial
visit website
