Ами ако наистина българите започнем да мечтаем по-смело, както пожела президентът Румен Радев в новогодишното си слово за 2024 г.(макар да чухме същото и в речта за 2022-ра - да мечтаем по-смело, да сме по-амбициозни)? Може да измечтаeм президент, който да не бърка историческата памет с паметници на армия-окупатор като премахнатия в Княжевската градина в София, който не налага вето на изпращането на стотина ненужни БТР-а на Украйна и чието разбиране за “свободна европейска демокрация” не е като на Орбан (който също блокира помощ за Киев, но в размер на 50 млрд. евро).

Президент, различен от Радев, обаче не може да бъде мечтата на една нация. Това е въпрос на избори, а решението му - в ръцете на просветено гражданство. Мечтите са бъдеще, а кой, ако не президентът, би могъл да участва в назоваването им? Но българският държавен глава не помага, дори проекта си за конституционни промени, обещаван от няколко години, така и не е показал досега.

Вместо това използва достъпа до домовете на милиони българи чрез телевизорите, за да произнесе поредна патетична реч, в която в полунощ се откроиха два израза - “историческа памет” и “цензура”. Те са извън познатите до момента поанти от предишни слова̀ на Румен Радев по Нова година като: “разделение”, “единение”, обилно употребяваната “народ” - за разлика от “общество”, “българите зад граница”, “бедните българи”, “тези, които са на работното си място в новогодишната нощ”, “ярката диря в световната история и култура”. В различни вариации те се преплитат във всичките му новогодишни речи досега, построени върху флирта с отрудения народ, с който се идентифицира, неизменното споменаване на славното минало и пълното с неизвестни бъдеще, поръсени обилно с пудрата захар на празничния оптимизъм.

Още по темата

Кому е нужна тази макулатура? Почти не минава седмица без медийна изява на Румен Радев и обществото ни най-малко не е лишено от неговите послания. А поведението му все повече напомня това на партиен лидер, нещо като миксирана софт версия на Костадин Костадинов и Слави Трифонов.

В словото на президента за 2024 г. прозвучаха две лесни за разчитане послания. Първото - “възходът на България е невъзможен в атмосфера на разделение и война с националните символи и историческата памет” и пак същото, но с други думи - “не можем да се развиваме като свободна европейска демокрация с амнезия и политическо лицемерие, с корупция и безнаказаност, с цензура и апатия…”. Същото, макар и не със същия ефект, можеше да обяви и руската посланичка Елеонора Митрофанова, която беше казала, че “българите се отличават с изострено чувство за историческа памет”, помнят освободителите си и тази памет е в “генетичния код на българите”. По всяка вероятност българският президент носи същия геном, тъй като не поставя под съмнение историческа памет, в която доминацията на Кремъл в управлението на България и политическите ѝ решения е безспорна.

QOSHE - Празничната реч на президента: какво всъщност ни каза Радев - Емилия Милчева
menu_open
Columnists Actual . Favourites . Archive
We use cookies to provide some features and experiences in QOSHE

More information  .  Close
Aa Aa Aa
- A +

Празничната реч на президента: какво всъщност ни каза Радев

8 0
01.01.2024

Ами ако наистина българите започнем да мечтаем по-смело, както пожела президентът Румен Радев в новогодишното си слово за 2024 г.(макар да чухме същото и в речта за 2022-ра - да мечтаем по-смело, да сме по-амбициозни)? Може да измечтаeм президент, който да не бърка историческата памет с паметници на армия-окупатор като премахнатия в Княжевската градина в София, който не налага вето на изпращането на стотина ненужни БТР-а на Украйна и чието разбиране за “свободна европейска демокрация” не е като на Орбан (който също блокира помощ за Киев, но в размер на 50 млрд. евро).

Президент, различен от Радев, обаче не може да бъде мечтата на една нация. Това е въпрос на избори, а решението му - в ръцете на просветено гражданство. Мечтите........

© Mediapool


Get it on Google Play