Необходимо е ускоряване на Националната комуникационна кампания за еврото
Икономисти, политици и бивши финансови министри напоследък твърдят, че е по-добре да отложим приемането на еврото и вместо на индикативната дата, определена от ЕС – 01.01.2025 г. да се присъединим към еврозоната по-късно. Това се застъпва в изказване на премиера Николай Денков, който иска да се поръча на ЕК от България извънреден конвергентен доклад през есента на т.г. с оглед приемане на еврото у нас на в началото на 2025 г. Налице е твърдение, което ни праща да влезем в еврозоната на 01.01.2027 г. (в интервю на бившия министър на финансите и вицепремиер Симеон Дянков).
България задължително трябва да последва примера на Република Хърватия, която стана член на еврозоната на 01.01.2023 г. В тази близка до нас българите славянска страна, поне две години преди това президент, премиер, синдикати и работодатели постоянно сякаш в „един глас“ говореха за ползите от приемането на еврото за национална валута. У нас, уви такова нещо няма.
Президентът ни сравнително рядко се изказва позитивно по този въпрос, а вече бе посочено, че премиерът ни се колебае дали България тази година ще изпълни критериите от Маастрихт и посочва друга по-късна дата, което е крайно недалновидно от политическа гледна точка и прави лошо впечатление както на останалите представители на еврозоната, така и на ЕК и на ЕЦБ. Работодатели и синдикати по принцип са за приемането на еврото, но този въпрос инцидентно се дискутира от тях. На всичко отгоре Комуникационната стратегия за приемането на еврото на МФ и БНБ, която уж трябваше да стартира в края на месец януари все още не е започнала, а за нея е предвидена немалка сума в държавния бюджет (около 10 млн. лв.). В нея има предвидени мерки за 2023 г., като една част от тях не са изпълнени.
Известно е, че България е задължена да приеме еврото за национална валута, когато бъде поканена, по силата на подписания договор през 2005 г. за присъединяване ѝ към ЕС от тогавашните президент Георги Първанов и министър председател Симеон Сакскобурготски. Настоящето Народно събрание, поради това обстоятелство, отхвърли искането на Референдум в тази връзка, който предвиждаше приемането на еврото след повече от 20 години. Понастоящем Конституционният съд все още не се е произнесъл по въпроса за Референдума и това е повод опозиционните партии в НС са доста „гласовити“ по отношение на бойкотирането на еврото у нас. Ето защо е необходимо екстрено ускоряване на Националната комуникационна кампания за еврото. В тази връзка на българския народ и на представителите на българския бизнес следва разбираемо да се обясни от МФ и БНБ:
1. Как се отрази приемането на еврото на гражданите и на бизнеса в Република Хърватия, въведено 01.01.2023 г.
2. Какви са особеностите при пренастройването на счетоводните системи на фирмите и банките от лева в евро
3. Каква е готовността на банките в процеса на обмяна на левовете в евро
4. Какъв ще е възможният дизайн и сюжети на 8-те номинала на българските евромонети
5. Ще има ли негативи от въвеждането на еврото в България
6. Каква е готовността на държавната и на общинските администрации за въвеждане на еврото у нас?
7. Какво е свършил досега Координационния съвет за подготовка на страната за членство в еврозоната. Какво работи този съвет засега не е известно на българската общественост? На въпроси от граждани в тази връзка се отговаря повърхностно и понякога не съвсем компетентно.
В началото на февруари 2024 г. НС прие нов Закон за БНБ, което бе предвидено в Плана за възстановяване и устойчивост, в който се предвижда как БНБ ще работи след приемането на еврото. Това бе важно условие по пътя на България към еврозоната.
Независимо, че все още не е стартирала Националната комуникационна кампания за еврото, Българската националната телевизия излъчи няколко не лоши клипове, които не са от най-успешните, но все пак напомнят, че приемане на еврото е предстоящо. Нещо повече, Представителството на Европейската комисия в София с много ограничен бюджет прави своя информационна кампания за въвеждане на еврото. Това в известна степен е неудобно, тъй като само представителите на ЕС в София, правят кампания, националните органи в лицето на БНБ и Министерство на финансите да не правят.
В Министерство на финансите въпросите, свързани с методологията на счетоводната отчетност са в ресора на Дирекция "Данъчна политика“. Тя трябва да съсредоточи своето внимание към изготвяне на методика за промяна от страна на фирмите на техните счетоводни отчети за приходи, разходи, баланси и прочие от лева към евро. Това не е известно, дали е станало. Аз предполагам, че се работи по въпроса, но няма публичност на това отношение. У нас се създаде Министерство на електронното управление. То от една страна все още не може да се наложи, а и няма кой знае каква прозрачност в неговата работа, а то също следва да свърши много работа по отношение на обмяната на лева с евро. И за това министерство не е ясно какво е свършило досега. У нас има над 20 търговски банки, а те са много важни (за правителството и за БНБ) в процеса за обмяната на лева към евро. Очаква се да „излязат на светло“ най-вероятно банкноти за милиарди левове, които досега не се знае, къде са били, а те досега не са облагани с подоходен данък. Налице е въпросът: дали да се въведе някакъв неголям данък върху тези пари (например 20 %), което следва да се реши спешно от правителството и НС. Тези т.нар. пари от т.нар. сива или черна икономика може да достигнат до над 10 милиарда лв., за които не се знае къде са били някъде укрити. Парите (наличните банкноти и монети) в обръщение са около 28 милиарда лева. От тях една част са легални (у населението предимно), една част – не са и вероятно нелегалните пари са доста повече от тези, които са легални. Но това следва да се установи, независимо че точната бройка никога няма да стане ясна.
Според мен почти няма условия България да се провали в пътя към приемане на еврото. Също така поне засега няма условия у нас за рецесия, а още по-малко - за хиперинфлация. Инфлацията у нас „изяде скоростта си“ от времената, когато ескалира през 2022 г. и 2023 г. Вярно е, че и сега се вдигат цените на някои плодове и зеленчуци и други стоки и услуги, но темпа на инфлацията у нас намалява. Така че вероятността да приемем еврото на 1 януари 2025 година все още е огромна. Още повече, че България е страна, желана да стане член на еврозоната и от Франкфурт и в Брюксел, т.е. Европейската централна банка и Европейската комисия са решили тоя въпрос по принцип. Остава само ние да не се провалим, като „харчим неразумно“ и постигнем свръхдефицит над 3 % от БВП за първите 4-5 месеца на 2024 г., но според мен това е малко вероятно?!?
Необходимо е също президент, премиер (предстои ротация и този пост ще се заеме от убеден привърженик на еврото – бившият еврокомисар Мария Габриел), работодатели и синдикати да говорят в „един глас“ в полза на приемането на еврото от 01.01.2025 г. Наложително е също така да се има предвид, че все пак въпросът за приемане на еврото от България е преди всичко политически!
Ще приемем ли еврото на 1 януари 2025 г.
9
4
07.02.2024
Необходимо е ускоряване на Националната комуникационна кампания за еврото
Икономисти, политици и бивши финансови министри напоследък твърдят, че е по-добре да отложим приемането на еврото и вместо на индикативната дата, определена от ЕС – 01.01.2025 г. да се присъединим към еврозоната по-късно. Това се застъпва в изказване на премиера Николай Денков, който иска да се поръча на ЕК от България извънреден конвергентен доклад през есента на т.г. с оглед приемане на еврото у нас на в началото на 2025 г. Налице е твърдение, което ни праща да влезем в еврозоната на 01.01.2027 г. (в интервю на бившия министър на финансите и вицепремиер Симеон Дянков).
България задължително трябва да последва примера на Република Хърватия, която стана член на еврозоната на 01.01.2023 г. В тази близка до нас българите славянска страна, поне две години преди това президент, премиер, синдикати и работодатели постоянно сякаш в „един глас“ говореха за ползите от приемането на еврото за национална валута. У нас, уви такова нещо няма.
Президентът ни сравнително рядко се изказва позитивно по този въпрос, а вече бе посочено, че премиерът ни се колебае дали България тази година ще изпълни критериите от Маастрихт и посочва друга по-късна дата, което е крайно недалновидно от политическа гледна точка и прави лошо впечатление както на останалите представители на еврозоната, така и на ЕК и на ЕЦБ. Работодатели и синдикати по принцип са за приемането на еврото, но този въпрос инцидентно се дискутира от тях. На всичко отгоре Комуникационната стратегия за приемането на еврото на МФ и БНБ, която уж трябваше да стартира в края на месец януари все още не е започнала, а за нея е предвидена немалка сума в държавния бюджет (около 10 млн. лв.). В нея има предвидени мерки за 2023 г.,........
© Труд
visit website
login
who are we?
contact us
qosheapp
Toi Staff
Gideon Levy
Belen Fernandez
Andrew Mitrovica
Mort Laitner
Nikkei Editorial
Rami G Khouri
Ali Fathollah-Nejad
