We use cookies to provide some features and experiences in QOSHE

More information  .  Close
Aa Aa Aa
- A +

Истинската история на социализма

2 0 0
30.07.2019

В сините агитпропoвски страсти относно оценките за „комунизма“ в учебниците все пак има и рационално зрънце. Изучаването на истинската „народна“ история на социализма ще става все по-важно за разбирането на днешния ни ден.

„Безбожието“ е вечен мотив за оплакване на консерваторите – или поне от изобретяването на писмеността насам. Безбожието, забравянето повелите на Аллаха, бе причината за пораженията на правоверните от армиите на гяурите в помислите на преспанските аги от романите на Талев. Безбожието, забравянето на християнството, според писанията на днешните европейски консерватори е причината за бедствията на днешна Европа в клещите на мигрантската криза и мултикултурализма. Едно от най-острите жила и на критиката срещу „комунизма“ също е, че е „безроден“, заговор на „евреи“-„космополити“ срещу „изконните“ народни ценности. Той налага насилствено чужди на народната душа „безбожни“ псевдоценности – атеизъм, аморализъм, републиканство, колхози, „общност на жените“...

Разгромът на Руската православна църква от болшевишката „еврейска“ държава е класически аргумент за това, както и разстрелът на царското семейство от „еврейски комисари“ с кожени тужурки и нагани. Все още силно въздейства песента „Поезд в огне“ (‚Влакът гори“) на ленинградската рок банда „Аквариум“ – погромът на РПЦ, колективизацията на земята са две лица на едно антинародно, инфернално зло.

Идеята за „светата Рус“ днес обаче е също и правомерна реакция срещу западното и официозното украинско демонизиране на Русия. Ето и някога авторитетното американско „дебело“ списание „Атлантик“ не се свени от откровено слабоумни публикации като „Клептокрация в руски стил завладява Америка“ (март 2019 г.). Всичко порочно в иначе чистата като сълза Америка е внос от изток, говори със силен руски акцент. „Крадливите елити на бившия Съветски съюз... предвещаваха клептократския навик, който скоро щеше да стане широко разпространен. Една горчива истина за скандала с Русия е, че когато Владимир Путин опита да повлияе състоянието на нашата страна, тя вече завиваше в неговата посока“. Шокиращо е как с падането на честта пада и умът, и вкусът, и стилът на тези доскоро умни и естетически издържани журнали.

Отхвърлянето на „комунизма“ предполага да се „възкресят“ старите ценности – в Русия се очертава нещо подобно на доктрината „православие, самодържавие, народност“ от времето на тираничния цар Николай I в средата на XIX век. По „народност“ често се разбира и еснафско (рус. мещанское, местечковое) черносотничество – или по нашенски „сидеровщина“, нещо право противоположно на руската „съборност“ – традицията на руския народ да живее в мир и разбирателство с другите в империята. В България шества най-вече бутафорният патриотизъм на хорáта, носиите, трицветните знамена по Рилските езера и „древната“ българска ДНК, но и владици на БПЦ се случва да ръсят светена вода по мутренски първи копки.

Колко исторически реални са тези „стародавни“ ценности? Колко православна е „православна Русия“ в златното време за сегашните консерватори, средата на XIX век, когато се утвърждава доктрината „православие, самодържавие, народност“? Няма спор, в сравнение с България Русия и тогава, и сега е очевидно по-духовна и религиозна. Но ето че в романа „Бащи и деца“ на Иван Тургенев има интересна сцена, в 1859 г., в която бащата лекар-помешчик се извинява на гостуващия си син лекар и „нихилист“, че майка му поканила и местния свещеник на обяд у дома.

„– Искаше ми се да те предупредя, Евгений... ти си умен човек, познаваш хората, и жените познаваш... мамичка искаше да отслужи молебен по случай пристигането ти. Не си мисли, че те карам да присъстваш на тоя молебен... но отец Алексей...

- Поп?

- Ами да, свещеник; той ще... яде у нас... Не го очаквах и даже не го съветвах, но някак тъй излезе... той не ме разбра... При това той ни е много добър и разсъдителен човек.

- Нали няма да ми изяде порцията? – попита Базаров.“

От друга страна, в романа „Дворянско гнездо“ на Тургенев друг прогресивен помешчик, който се мъчи да се помоли искрено, да облекчи наранената си душа, но не му се удава, гледа как „селянин с гъста брада и мрачно лице, разчорлен и измачкан, влезе в църквата, бухна се на две колене и тозчас захвана бърже да се кръсти, като отмяташе назад и разтърсваше глава след всеки поклон. Такава горчива мъка се четеше на лицето му, във всичките му движения, че Лаврецки реши да иде да го пита какво му е. Селянинът се дръпна уплашено и строго, погледна го... „Синът умря“ – избъбри като скороговорка и пак взе да бие поклони. „Какво може да им замени утешението на църквата“ – помисли Лаврецки.“

Но за самия дворянин то е недостъпен разкош. В средата на XIX век младото, образовано или просто по-динамично мъжко население на Русия, както е и в цяла Европа, е в общи линии фактически атеистично. Жените, старците, селяните са обикновено набожни. Или поне либералното дворянство, интелигенцията вярва, че селяните са религиозни. „Руският народ винаги се е чувстал християнски“ – пише философът-белоемигрант Николай Бердяев. Православието е самата жива тъкан на народния живот. Достоевски проповядва, че руският народ е народ богоносец. Но признава, че набожността на селяните, поне във........

© Гласове