Практиката в редица държави в ЕС показва, че единните приходни агенции водят до по-ефективно и рационално администриране на приходите
Очевидно доста представители на „сенчестия“ ни бизнес се страхуват от бъдеща финансова полиция у нас и досега вече над 30 години са пречели за нейното създаване
Такава мега приходна структура е предлагана нееднократно и у нас през последните 30 години
Идеята за единна приходна агенция (изразява се в сливане на Националната агенция по приходите – НАП и Агенция “Митници” - АМ) не е нова и съвсем не е толкова екзотична, колкото се опитват да я представят в медиите някои колеги финансисти, повечето от които никога не са работили в Министерството на финансите (МФ) и не познават каква е практиката в областта на приходната администрация и контрол в страните от ЕС и по света. Такава мега приходна структура е предлагана нееднократно и у нас през последните 30 години. Практиката в редица държави в ЕС показва, че единните приходни агенции водят до по-ефективно и рационално администриране на приходите. В следните страни от ЕС функционират такива единни приходни агенции: Дания, Естония, Ирландия, Испания, Литва, Полша, Португалия, Словакия и Унгария, а също така и в: САЩ и Великобритания. Ето защо следва да се приветства инициативата на Министерството на финансите, което започна работа по създаване на единна приходна агенция, която ще обедини Националната агенция за приходите и Агенция „Митници“. Положително е, че досегашният директор на Агенция „Митници“ Павел Тонев става съветник на министъра на финансите, който ще подпомага работата по създаването на единната приходна агенция, като е предвиден срок от 6 месеца за осъществяването на сливането. Със обединението на състава и на дейностите на НАП и АМ ще се създаде една сравнително стегната администрация в новата мегаагенция, в която ще се обедини в една структура т.нар. „Обща администрация“, която включва дирекциите : „Управление на човешките ресурси“, „Бюджет и финанси“; „Логистика“, „Правна“, „Координация на проекти, международни дейности и протокол“ и „Учебни центрове“ в НАП и сходните дирекции в АМ.
По принцип идеята, която ще се реализира от МФ може да се оцени като едно позитивно намерение, което има позитивни цели. Пред тази мега агенция следва да бъде поставена амбициозната задача да се съберат значително повече приходи, с което България да доближи темпа на ръст на БВП на съседна Румъния и на прибалтийските държави, който е над 4 % (при около 1-2 % или малко над 2% в последните години, с изключение на 2022 г., когато ръста на БВП у нас бе 7,7 %, но предходната 2021 г. имахме спад на БВП от над 4 %). Друга твърде важна цел е да се съберат от Дирекция “Държавни вземания“ (досега тя е в НАП), респективно от териториалните ѝ звена недобори (несъбрани вземания от минали години), които са средно между 8 и 10 млрд. лв., които засега се трупат, а на част от тях преминава давността им за събиране и на практика в по-голямата им част са загубени за фиска ни. Приблизително около 1 млрд. лв. се прибавят всяка година, а около 1 млрд. лв. се отписват, поради изтичане на давността от 5 години. В досегашната дейност на НАП е подценена контролната им функция по отношение на проверките и ревизиите на някои работодателски организации, на които упражняват делегирани държавни дейности. Така например вместо в Министерството на икономиката и индустрията, регистрацията на търговските представителства на чуждестранни лица, срещу определена такса се извършва от Българската търговско-промишлена палата, респективно и от 27-те регионални палати, находящи се в областните градове, както и другите две регионални палати – в Гоце Делчев и в Казанлък. Не са постъпили сигнали, а и медиите не са отразили напоследък нарушения в тази насока, но проверките на НАП в БТПП и регионалните палати определено са недостатъчни. Също недостатъчни са проверките по отношение на таксите, събирани от продажбите на Карнети АТА (те се разпространяват също само от БТПП и регионалните ѝ структури, тъй като тя персонално е оторизирана от Международната търговска камара в Париж).
Същата препоръка може да се отправи и по отношение на проверки от бъдещата мега агенция върху таксите, събирани за дистрибуцията на карнетите ТИР, разпространявани от Асоциацията на българските предприятия за международни превози и пътища (АЕБТРИ). Те са международен транспортен гаранционен документ за обезпечаване на митнически вземания до 50 000 $. АЕБТРИ е член на IRU – Международна асоциация на превозвачите. България на няколко пъти е била пред изключване от IRU, заради злоупотреби с ТИР карнети, издадени от АЕБТРИ. Ето защо контролните ни органи на бъдещата единна приходна агенция (КФН също следва да ги подпомогне) трябва да изследват причините защо е налице това, а също и да съдействат дейността на АЕБТРИ да стане значително по-прозрачна?!? Върху таксите, събирани от издаването на: Сертификатите за произход на стоки l в т.ч. Форма Европейски съюз в т.ч. Електронен сертификат за произход и тарифа чл.3, т.т.1, както и върху Заверката на подписи на официалните представители на фирмите, положени върху различни външнотърговски документи - писма, фактури, договори, декларации. ценови листи и др. по Тарифа (чл. 3 т. 5), както и и други вносно-износни документи се дистрибутират освен от БТПП и от другите работодателски организации, като Българска стопанска камара и др. Върху таксите, събирани за тяхното разпространение също следва да се упражни значително по-прецизен контрол от бъдещата единна приходна агенция. Те на практика са публични вземания и подлежат на контрол от приходната администрация, тъй като от тях зависят външно-търговските взаимотношения на българските фирми, респективно на българската икономика.
Създаването на мега приходна агенция е свързана с дейността на още два контролни органа:
Първият от тях е т.нар. Финансово разузнаване. Тази структура преди около 15-20 години от Министерство на финансите премина в ДАНС. Под въпрос е дали тя стана по-ефективна?!? Според мен е точно обратното и дейността ѝ се редуцира, но затова спомага и обстоятелството, че неговата дейност е твърде непрозрачна и българската общественост не е запозната с това, какво точно прави дирекция „Финансово разузнаване“ при ДАНС. Известно е обаче, че една от бившите директорки на тази дирекция „Финансово разузнаване“, която заемаше тази длъжност преди 10 години по време на фалита на Корпоративна търговска банка (КТБ) и срещу нея имаше редица сигнали за корупция, не се завърна в България след нейно пътуване в САЩ. „Градска легенда“ е, че въпросната госпожа е в някоя от страните в Латинска Америка?!? Не е известно дали тя е издирвана с международна бюлетина чрез ИНТЕРПОЛ?!? Ето защо точно сега е времето да се обмисли дали дирекция „Финансово разузнаване“ при ДАНС, е необходимо да не се премести отново в Министерството на финансите. Тази структура обаче е редно да не е в състава на Единната приходна агенция. Тя следва да се обособи като самостоятелна дирекция в състава на МФ или е по-добре да стане част от бъдещата финансова полиция при Министерство на финансите.
На следващо място трябва да се постави за пореден път въпроса защо не е създадена досега специфичната контролна структура, която да е на пряко подчинение на министъра на финансите, а именно финансова полиция у нас. Тя следва да е извън бъдещата единна приходна агенция. България е единствената страна в ЕС, в която няма такава финансово-контролна институция. По времето на правителството на Симеон Сакскобурготски законопроект за финансовата полиция бе внесен в парламента и приет на първо четене от НС, но по настояване на ръководството на МВР, този проект не бе приет на второ четене. Авторът лично е публикувал в последните три десетилетия над 20 статии в периодичния печат, както е изнесъл доклади на научни конференции за необходимостта от финансова полиция и за тях е получавал поздравления от колеги – финансисти и граждани, но все още такъв контролен орган - няма. Очевидно доста представители на „сенчестия“ ни бизнес се страхуват от бъдеща финансова полиция у нас и досега вече над 30 години са пречели за нейното създаване в България. Ето защо е възможно да се отправи препоръка успоредно със законопроекта за единна приходна агенция, да се изготви екстрено и да се приеме от НС законопроект за финансова полиция. По този начин следва да се унифицира законодателството, уреждащо статута на българските контролни органи в областта на данъчния, на митническия и на финансовия контрол с този на останалите държави в ЕС. Най-добър пример, който следва да се приложи и в България е на добре работещата финансова полиция в Италия.
В заключение - една лична история, която е от 01 март тази година, когато посетихме с моята съпруга гр. Банкя, който е самостоятелен район на гр. София и се намира на около 15 км от столицата. Направихме покупки от четирима търговци за около 80 лв. и получихме касови бележки от всички тях, но нито един от тях не разполагаше с работещ ПОС терминал и искаше плащането да е в брой. Оправданието им бе, че ПОС терминалът им временно не работи. Продавачката на мартеници е резонно да няма ПОС терминал, но не стои така въпроса защо нямат функциониращ ПОС терминал: наскоро обновената Минералната баня, построена през 1907 г.; луксозната сладкарница на Централния площад в Банкя и заведението „Млечен бар“?!? И тримата търговци би трябвало да имат ПОС терминал, независимо че техните касови апарати са свързани със сървъра на НАП!?! Да, ама не! (както казваше един наскоро отишъл си от този свят, известен български журналист). Ето защо бъдещата единна приходна агенция следва да обърне сериозно внимание на укриването на данъци от несъзнателни търговци, които освен че не издават на част от клиентите си касови бонове, не разполагат или не желаят да използват ПОС терминали.
Реанимиране на старата идея за единна приходна агенция
13
0
08.03.2024
Практиката в редица държави в ЕС показва, че единните приходни агенции водят до по-ефективно и рационално администриране на приходите
Очевидно доста представители на „сенчестия“ ни бизнес се страхуват от бъдеща финансова полиция у нас и досега вече над 30 години са пречели за нейното създаване
Такава мега приходна структура е предлагана нееднократно и у нас през последните 30 години
Идеята за единна приходна агенция (изразява се в сливане на Националната агенция по приходите – НАП и Агенция “Митници” - АМ) не е нова и съвсем не е толкова екзотична, колкото се опитват да я представят в медиите някои колеги финансисти, повечето от които никога не са работили в Министерството на финансите (МФ) и не познават каква е практиката в областта на приходната администрация и контрол в страните от ЕС и по света. Такава мега приходна структура е предлагана нееднократно и у нас през последните 30 години. Практиката в редица държави в ЕС показва, че единните приходни агенции водят до по-ефективно и рационално администриране на приходите. В следните страни от ЕС функционират такива единни приходни агенции: Дания, Естония, Ирландия, Испания, Литва, Полша, Португалия, Словакия и Унгария, а също така и в: САЩ и Великобритания. Ето защо следва да се приветства инициативата на Министерството на финансите, което започна работа по създаване на единна приходна агенция, която ще обедини Националната агенция за приходите и Агенция „Митници“. Положително е, че досегашният директор на Агенция „Митници“ Павел Тонев става съветник на министъра на финансите, който ще подпомага работата по създаването на единната приходна агенция, като е предвиден срок от 6 месеца за осъществяването на сливането. Със обединението на състава и на дейностите на НАП и АМ ще се създаде една сравнително стегната администрация в новата мегаагенция, в която ще се обедини в една структура т.нар. „Обща администрация“, която включва дирекциите : „Управление на човешките ресурси“, „Бюджет и финанси“; „Логистика“, „Правна“, „Координация на проекти, международни дейности и протокол“ и „Учебни центрове“ в НАП и сходните дирекции в АМ.
По принцип идеята, която ще се реализира от МФ може да се оцени като едно позитивно намерение, което има позитивни цели. Пред тази мега агенция следва да бъде поставена амбициозната задача да се съберат значително повече приходи, с което България да доближи темпа на ръст на БВП на съседна Румъния и........
© Труд
visit website
login
who are we?
contact us
qosheapp
Toi Staff
Gideon Levy
Belen Fernandez
Andrew Mitrovica
Mort Laitner
Nikkei Editorial
Rami G Khouri
Ali Fathollah-Nejad
