Македонците правят обратното на германците. Те издигат стена към България, а това ще рече и към Европа

Македонците, нашенци същи, са съхранили много патриархални български традиции. Заслужават похвала. Това, че някои от тях твърдят, че не са българи, винаги съм го отдавал на простотията на комунистическия сърбомански режим в бившата югославска република. Факт е, че днешните македонци езикът си могат да изкълчат, да го посръбчат, български букви и думи да заменят със сръбски, но народните нашенски традиции и обичаи не могат да променят. Народната култура: фолклор, битови и празнични традиции, си остава същата. Защото една е народопсихологията ни, както и националната ни идентичност. Затова и като отида в Северна Македония все едно, че съм си у дома в България. Дори престанах да обръщам внимание на кичозните новопостроени сгради в центъра на Скопие в стил, който никога не го е имало по тези земи и който абсолютно ментарджийски нашенците край Вардара нарекоха „македонски барок“. Няма такъв.

Нашенското в Македония е отразил великолепно още преди 80 години поетът Александър Караманов, който е родом от Радовиш, но в поезията си никъде не споменава за македонци. Затова пък често припомня за български исторически личности и национални герои. Прави го например в стихотворението си „Народът“, което и до днес не смеят да публикуват в Северна Македония. Всъщност не само този поет е бил наясно, че македонците са част от българския народ. Той дори е записал в Дневника си, че иска да стане писател като Иван Вазов. А всички знаем, че Вазов е може би най-българският писател. Затова и го тачим като патриарх на нашата литература. Родът му е от Македония и по-точно от тази част, в която и до днес живеят повече албанци. Вазов я нарича Арнаутлука.

Разбира се, в Северна Македония няма да „паднат по гръб“ и да признаят това, което е било ясно не само на Караманов, но още и на нашите възрожденци Григор Пърличев, братята Димитър и Константин Миладинови, Кирил Пейчинович, Райко Жинзифов, на революционерите Делчев, Груев, Сандански, Тошев, Александров, Сарафов, Михайлов и останалите.

Всички те са знаели, че кажеш ли македонец разбираш истински българин. Това роденият в Прилеп голям български и световен писател Димитър Талев го е разкрил великолепно в романите си. Но е вярно също така, че кажеш ли българин неизбежно мислиш и за своите братя в Македония, за македонските българи. И за добруджанските българи естествено. И за тракийските и мизийските българи. Изобщо за нашенците.

Всъщност всичко това може да се каже и така: един татко не може да „направи“ два народа. А някъде там, в историята, са живяли предците на днешните македонци и са оставили своите наследници, както и много писмени свидетелства, много народна култура, които говорят, че те са били българи. Братята Миладинови например събират български народни песни от Македония. Не събират македонски, защото по него време, първата половина на 19 век, такива не са открили. Ако бяха открили със сигурност щяха да ги запишат. Защо да ги крият. Охридските песни като „Биляна платно белеше“ са пяти от българите в Охрид. И тези факти не могат да променят нито днешните македонски политици, нито брюкселските разбирачи на единната в многообразието си Европа. Няма да им стигне животът, за да го променят. Затова аз редовно възразявам на македонските политици, когато седнат или станат все за нещо българите са им криви. И все го барат идентитетот.

Когато станах член на Европарламента през 2019 г. имах голямо желание да помогна на хората в Северна Македония да поемат по правилния път, т. е. по българския път, който отведе нашата страна до членство в ЕС. Но постепенно се убедих, че македонските политици и главно тези от партията ВМРО-ДПМНЕ, както и президентът на страната, работят срещу този македонски интерес. Те не искат Северна Македония да стане член на ЕС. Затова и „тупат топката“. Те дори не направиха най-логичното, което ЕС очаква от тях и което дори бяха обещали, че ще сторят, а именно да впишат в своята Конституция коренното население на страната. А това население, както исторически е добре известно, са българите, македонските българи. Защото в тази страна по-коренна от българската народностна общност няма. Поне аз не съм чел за македонци по времето на цар Самуил, например.

Димитър Талев много прецизно е проучвал историческите извори, за да напише своя роман за цар Самуил. Но също не споменава в него за македонци. Гърците също не споменават за Самуилови македонци. Те твърдят, че техният император Василий с българи се е сражавал, войската му българи е ослепявала. Затова го наричат Българоубиец. А всички чуждестранни кореспонденти пишат, че Илинденското въстание е българско въстание. И Крушевската република е дело на македонските българи. Щабът на крушевските въстаници е заседавал в семейния дом на българския писател Георги Томалевски. Всичко това македонският професор историк Драги Георгиев, който ръководи македонската част от Смесената българо-македонска комисия по историческите въпроси го знае, но да го каже публично си трае. Също така едва ли моят съименник, когото в Северна Македония наричат Македонски, а в Гърция и по света - Велики, е говорил „македонски език“, т. е. „простейший български език“, както това е отбелязал още в средата на 19 век книжовникът Кирил Пейчинович от тетовското село Теарце. Простейший език ще рече народен говор или както учените още му казват - регионална форма на българския книжовен език. Защото България е голяма и народни говори в нея има много. Но Александър Велики не е говорил „македонски език“.

И сега за актуалното.
В Северна Македония предстоят президентски и парламентарни избори през пролетта, които обаче няма да донесат положителна промяна в страната.

Източногерманците, като по прагматични хора, решиха сходен на македонския проблем по-много ефективен начин. Те казаха сбогом на трабанта и кажи речи за една нощ станаха европейски граждани. Големи хитреци излязоха. Затова и днес в Европа казват: германците се обединиха, а българите се разединиха. Източногерманците не чакаха никакво върховенство на закона и никакви Копенхагенски критерии. Те още преди да са преборили корупцията станаха част от ЕС. Не се занимаваха с
идентичности, античности, фашизми и комунизми. Нямаше дори доклад за техния източногермански напредък, каквито доклади днес пишат за всяка страна кандидат за членство в ЕС от Западните Балкани. Те си хванаха яко интереса право за рогата и разбиха Стената. А македонците правят обратното на германците. Те издигат стена към България, а това ще рече и към Европа.

Надеждата ми е в осъзналите се македонци, т. е. в македонските българи. Те са тези, които могат да променят към добро тази страна, която не знам защо си лепна това географско име Северна. На север са Швеция и Дания. И белгийското кралство е бая северно. Но Македония не е на север. Или и географията нещо се е либерализирала? Но... македонска им работа. Така решили, така се писали. А що се отнася до албанците в Северна Македония, то на тях им е писнало от неадекватна политика. Те също имат право да бъдат европейски граждани.

А сега, драги мои приятели от Северна Македония, си затворите очите и помислете малко. Добре. Сега ги отворете. И погледнете в огледалото. Какво виждате: македонец, истински българин!

QOSHE - Огледалото - Александър Йорданов
menu_open
Columnists Actual . Favourites . Archive
We use cookies to provide some features and experiences in QOSHE

More information  .  Close
Aa Aa Aa
- A +

Огледалото

5 3
29.02.2024

Македонците правят обратното на германците. Те издигат стена към България, а това ще рече и към Европа

Македонците, нашенци същи, са съхранили много патриархални български традиции. Заслужават похвала. Това, че някои от тях твърдят, че не са българи, винаги съм го отдавал на простотията на комунистическия сърбомански режим в бившата югославска република. Факт е, че днешните македонци езикът си могат да изкълчат, да го посръбчат, български букви и думи да заменят със сръбски, но народните нашенски традиции и обичаи не могат да променят. Народната култура: фолклор, битови и празнични традиции, си остава същата. Защото една е народопсихологията ни, както и националната ни идентичност. Затова и като отида в Северна Македония все едно, че съм си у дома в България. Дори престанах да обръщам внимание на кичозните новопостроени сгради в центъра на Скопие в стил, който никога не го е имало по тези земи и който абсолютно ментарджийски нашенците край Вардара нарекоха „македонски барок“. Няма такъв.

Нашенското в Македония е отразил великолепно още преди 80 години поетът Александър Караманов, който е родом от Радовиш, но в поезията си никъде не споменава за македонци. Затова пък често припомня за български исторически личности и национални герои. Прави го например в стихотворението си „Народът“, което и до днес не смеят да публикуват в Северна Македония. Всъщност не само този поет е бил наясно, че македонците са част от българския народ. Той дори е записал в Дневника си, че иска да стане писател като Иван Вазов. А всички знаем, че Вазов е може би най-българският писател. Затова и го тачим като патриарх на нашата литература. Родът му е от Македония и по-точно от тази част, в която и до днес живеят повече албанци. Вазов я нарича Арнаутлука.

Разбира се, в Северна Македония няма да „паднат по........

© Труд


Get it on Google Play