След като повече от две години парламентът не пожела да избере двама конституционни съдии от своята квота и остави Конституционния съд (КС) да заседава в намален състав, миналия петък лидерите на управляващата коалиция - Христо Иванов, Кирил Петков, Бойко Борисов и Делян Пеевски (в този ред), внесоха предложение изборът най-после да започне.
Това стана в деня, в който промените в конституцията бяха гласувани на второ първо четене в рамките на един дебат, който само засили абсурда. Вносителите защитаваха тезата, че проектът е много добър, но те ще го променят кардинално преди второто четене. А пък опонентите направиха заявка, че напук на обещанията за корекции, ще сезират КС - както срещу целия закон за промени в Конституцията, който според тях трябва да бъде приет с мнозинство от ¾, не от ⅔, така и отделно срещу най-същностните текстове в него - за разделяне на ВСС и реформа на прокуратурата, които били в компетенцията на Велико народно събрание.
На практика до края на януари може да има двама нови конституционни съдии от квотата на парламента, които ще участват по делото в КС срещу промените в конституцията. Това пък породи съмнения, че мнозинството в парламента си подсигурява позициите в КС за одобряване на конституционната реформа. Засега не е ясно само с какво мнозинство ще се гласува изборът на новите членове на КС в парламента - дали с обикновено, както е предвидено в правилата за избор, или с квалифицирано (от ⅔), както щяло да бъде в новия текст на конституцията, по проекта, който щял да бъде променен преди второто четене. При всички случаи, ако се промени изискуемото мнозинство по конституция за избор на конституционни съдии преди самия избор, тази промяна трябва да влезе и в правилата за гласуване.
Всичко това е удар по авторитета на институциите, защото показва, че са зависими. Съмнението може да бъде преодоляно по един-единствен начин - с избор на достойни, почтени юристи, с непоклатим авторитет.
Предвид политическата практика у нас това едва ли ще се случи. Показателно е, че докато депутатите в парламента дискутират как да запишат текст в конституцията, че регулаторите са независими, та дори изборът на членовете им да става с квалифицирано мнозинство, шефката на парламентарната група на ГЕРБ Десислава Атанасова открито заяви по телевизията, че ДПС ще участва в една трета от избирането и управлението на регулаторите (т.е. ще прокара свои хора за тази третинка от властта).
Това е в основата на проблема - властта се парцелира, явно и неявно - във всички органи и институции, включително и в уж независимите регулаторни и контролни органи. И от тази болест се заразиха дори ПП-ДБ, които дойдоха на власт в името на прозрачното управление.
Повече от две години КС работи с десет съдии, вместо с 12, защото в парламента не могат да се споразумеят кого да пратят в институцията, която се явява нещо като качествен контрол на депутатската работа. Но вината за това поне тук не е на ГЕРБ и ДПС. Изборът трябваше да бъде направен от предишното 47-мо Народно събрание още в началото на мандата му, когато лидерството беше на "Продължаваме Промяната", а управленската коалиция с БСП, ИТН и "Демократична България" беше още стабилна. Само че ПП и ДБ решиха, че е най-добре да се съберат накуп всички изтекли и изтичащи мандати в регулаторите, заедно с тези в КС, за да мине по-успешно пазарлъкът за постове в четирипартийната коалиция.
Резултатът от организирането на този своеобразен хъб от вакантни и овакантяващи се постове беше, че 47-то Народно събрание не успя да избере конституционни съдии. Не избра и членове на Инспектората към ВСС, който вече три години и половина работи с изтекъл мандат, а за този избор трябва и ⅔ мнозинство. Не избра и членове за ВСС, който от година също работи с изтекъл мандат и пак изисква 2/3. Не успя да попълни регулаторите, остави антикорупционната комисия КПКОНПИ осиротяла - със зам.- председател, предложен от Цацаров - Антон Славчев, който пък наскоро избяга в прокуратурата при бившия си шеф.
Така или иначе, изборът на конституционни съдии ще е нещо като лакмус за това как ще протече кадруването във ВСС, Инспектората и регулаторите. Въпросът е как ще се намерят читави кандидати за конституционни съдии, при това - със съкратен мандат от седем години вместо девет, защото ротацията не търпи разминаване на мандати. Как ще бъдат мотивирани те да се кандидатират в една предварително дискредитирана процедура. И кога най-после депутатите и партиите ще започнат да носят политическа отговорност за номинацията и избора на партийна номенклатура и политически послушници.
Конституционни съдии - когато ни потрябват
7
0
14.12.2023
След като повече от две години парламентът не пожела да избере двама конституционни съдии от своята квота и остави Конституционния съд (КС) да заседава в намален състав, миналия петък лидерите на управляващата коалиция - Христо Иванов, Кирил Петков, Бойко Борисов и Делян Пеевски (в този ред), внесоха предложение изборът най-после да започне.
Това стана в деня, в който промените в конституцията бяха гласувани на второ първо четене в рамките на един дебат, който само засили абсурда. Вносителите защитаваха тезата, че проектът е много добър, но те ще го променят кардинално преди второто четене. А пък опонентите направиха заявка, че напук на обещанията за корекции, ще сезират КС - както срещу целия закон за промени в Конституцията, който според тях трябва да бъде приет с мнозинство от ¾, не от ⅔, така и отделно срещу най-същностните текстове в него - за разделяне на ВСС и реформа на прокуратурата, които били в компетенцията на Велико народно събрание.
На практика до края на януари може да има двама нови конституционни съдии от квотата на парламента, които ще участват по делото в КС срещу промените в конституцията. Това пък........
© Капитал
visit website
login
who are we?
contact us
qosheapp
Toi Staff
Gideon Levy
Belen Fernandez
Andrew Mitrovica
Mort Laitner
Rami G Khouri
Ali Fathollah-Nejad
Nikkei Editorial
