We use cookies to provide some features and experiences in QOSHE

More information  .  Close
Aa Aa Aa
- A +

Новите дрехи на Триумфалната арка

5 0 1
25.09.2021

Когато всички решат, че нещо е велико, никой не смее да се изока, че царят е гол

Очевидно в съвременния глобален свят масовостта е белег за легитимност

Човекът има едно изключително маймунско качество (дали пък Дарвин в крайна сметка няма да излезе прав?) – да приема и да следва онова, което приемат и следват всички останали или поне някакво набедено за представително мнозинство от тях. Андерсен, който е малко сълзлив за моя вкус, много добре го е илюстрирал в „Новите дрехи на царя“. Когато всички решат, че нещо е велико, никой не смее да се изока, че царят е гол. А как всички стигат до решението, че нещо е велико? Това един Господ знае и стари жèни. Само нека не ми казват, че всички разбират от високо изкуство, защото ако беше така, то нямаше да е високо. Ако към синдрома на новите дрехи на царя прибавим и проникновението на Войников за криворазбраната цивилизация, то картината ще добие своята завършеност.

През седмицата най-различни представители на художествено-творческата интелигенция, цивилизовани граждани и обикновени фейсбук досадници с кървава ярост се дърлеха по повод посмъртната инсталация на Христо Явашев (Кристò) – опаковането с изискани материи на Триумфалната арка в Париж. Едни харесват, други не харесват тази инсталация (правилно ли се изразявам? Знам мръсен виц за разликата между инсталация и пърформанс, но няма да го разкажа).

Опазил ме Бог да казвам на някого какво да харесва и какво да не харесва. Харесването е занимание самотно, ако трябва да перифразираме Бредбъри. Ако „красиво е“ е обективната страна на въпроса, то „харесва ми“ е субективната. Тук думата ми е за онези, които воюват, залегнали зад клавиатурите, воюват за един голям и безусловен знак за равенство между „красиво е“ и „харесва ми“. Или казано по-префинено: думата ми е за онези, които от край време полагат неистови усилия да субективизират обективното и ги полагат с неприятни и натрапчиви средства.

„Кристо и Жан Клод пак разбуниха отровното гнездо на осите-хейтъри. Този път дори от отвъдното – четем във великата социална мрежа. – Ей, нямат мира тези илитерати! От блатото на........

© Труд


Get it on Google Play