Пиша това, докато украинците стоически мръзнат в окопите и тъмните си, студени жилища, докато иранците са по улиците без ток и интернет, обстрелвани от собствената си полиция и армия, докато жителите на Минесота протестират денонощно и са във фактическо състояние на война с правителството си - в първите две седмици на новата година всички тези хора се изправят решително, всеки по своя възможен начин, срещу посегателството върху живота, имота и честта си.

Кои са основните функции на държавата - да осигурява горните три неща като минимум за гражданите си. Правото на живот, на достойнство и лична свобода до вчера ни се струваха даденост поне в нашата част на света - колективният Запад, както ни нарича Русия. Не поради география, а по силата на споделените ценности на демокрацията.

Последната една година разклати този фундамент най-силно от последната десетилетка насам. Можем да кажем, че всичко започна с окупацията на Крим като начало на края на световния ред, установен след края на Втората световна война. Зачитането на границите и суверенитета на държавите се превърна от свещено правило в пожелание, а хищни опортюнисти и вманиачени лунатици са втурнаха да си преразпределят света на "сфери на влияние" като през Студената война.

Проблемът на тия старчета е, че светът отдавна не е това, с което те са израснали и свикнали. Путин например не ползва Интернет. Тръмп го ползва, ама така, че ни се иска и той да не знаеше как. За Хаменей не знам дали ползва това сатанинско изобретение, ако да, вероятно не лично. И живеейки ментално-комуникационно в 20-ти век, но със стремежите на досредновековен варварин за завладяване на чужди земи и покоряване на населението им, както и установяването на тотален контрол, тия тримата вдъхновяват един куп хора с подобни проблеми с цивилизационното приспособяване.

Проблемът не идва от възрастта, има хора на 90 , като бившия премиер на Канада от 90-те Жан Кретиен, които отлично се ориентират в съвременния свят и дори да имат ограничения, те са технически, а не мисловни.

Оня ден Негова Циничност 47 ходи да посети заводите на "Форд" в Диърборн - посрещнат и разведен лично от внука на Хенри Форд. Естествено, не пропусна да спомене как с това велико производство и неговите велики тарифи Канада става излишна в тоя бизнес и ненужна на САЩ (като гадже, което те е зарязало и не мож да простиш, камо ли да забравиш). Това само мимоходом го отбелязвам, не беше новина, а още по-малко - новината на деня.

Новина стана изокването на един работник отдолу, от низините на цеха, докато Луи 47-ми минаваше по някакъв остъклен мост на горното ниво и внезапно чу по свой адрес: "Pedophile Protector!" ("Защитник/прикривач на педофили!" ), на което, без да се замсили и миг, отвърна с показване на среден пръст. Два пъти. Да няма колебание, какво........

© OFFNews