На 14 февруари 1915 година столицата беше обвита в гъста мъгла, покрила улиците като було. Снегът хрущеше под краката на минувачите, а светлините на уличните лампи трептяха на студения въздух. Александър - Алекс Велефф, известен пианист от Берлин, пристигна на софийската гара с влака от Букурещ късно вечерта. Турнето му го водеше през Балканите: Букурещ, Белград – с които бе приключил, а сега София.

Следващият концерт беше в градското казино, онази елегантна сграда на ъгъла на „ген. Йосиф Гурко“, в края на градската градина, където софийският елит се събираше за балове, театрални представления и концерти. Преди години, в същото това казино, някои от музикантите на гостуващият бенд на Уолъс Хартли, бяха наети да свирят на борда на новия най-голям презокеански лайнер „Титаник“. Те изсвириха репертоара си в казиното и заминаха за Ливърпул, за да се качат на борда на фаталния кораб за неговото първо и последно плаване през април 1912 г.

Пианистът Алекс Велефф беше почти на седемдесет години, с напълно побеляла коса и ръце с изпъкнали вени, чиито дълги пръсти докосваха клавишите на рояла без да поглежда партитурата. Умееше да свири всичко що човечеството знаеше или е чувало. Предстоеше му да запознае софийската публика с разширения си рецитал, който започваше с Клод Дебюси, Ференц Лист, преминаваше към Шопен и Ян Сибелиус. Накрая дори стигаше до модния за времето Рахманинов.

"Музикален вестник", скрийншот на автора

Гвоздеят на програмата му за столицата включваше и вариациите от Йохан Себастиян Бах на Готлиб Голдберг. Според популярната легенда, този талантлив клавирен изпълнител е разработил и увековечил едно от най-великите произведения за клавишен инструмент в историята на музиката по поръчка на някакъв граф, който страдал от безсъние и искал да слуша музика, която само да го успокоява и да развлича през нощта.

Изпълнението на всички музикални произведения за виртуоз като Алекс Велефф беше просто медитация, нещо като разговор с вечността. Но от няколко дни музикантът се чувстваше много зле. Сърцето му биеше неравномерно, гърдите го стягаха в обръч, а в главата му се въртяха мисли, които не можеше да прогони. Сънят му не искаше да дойде въпреки хаповете за спокойствие, които изпиваше по предписание на берлинския си доктор.

"Дали това не е краят?" мислеше си апокалиптично той, докато пиколото на хотела мъкнеше куфарите му към асансьора, за да го настани в стая 312 на хотел „Империалъ“.

На следващият ден, в навечерието на концерта, чиито билети бяха отдавна изкупени, хер Алекс Велефф даде интервю за изданието „Музикален вестник“. Журналистът, млад мъж с очила и ентусиазъм за поне трима, го попита за Бах – защо ще свири точно Голдберг вариациите в София. Александър се усмихна уморено и започна да разказва. Гласът му беше дълбок, с лек акцент.

- Искам гостите на концерта ми да изживеят времето на композитора. Знаете ли как са ходили на концерт на Бах през... ами, през бароковата епоха? Представете си Лайпциг, 1730-те или 1740-те години. Бах бил в черквата и сядал да свири веднага след службата. Намествал се там горе на столчето, протягал ръце към клавишите, краката му........

© OFFNews