Темата за трагедиите в хижа Петрохан и на връх Околчица ще остави много открити въпроси, на които единствените компетентни органи, дължащи отговори, са службите за сигурност. Информацията по случая се предоставя на порции и е противоречива, а това води до грешни интерпретации и спекулации за случилото се.

Тези интерпретации не просто граничат с конспирацията, но често са "тежка" конспирация. От изразените коментари и мнения от познавачи в области като криминалистиката, оперативната дейност на службите, религиозните и духовни практики, та до психология и поведенчески модели настъпи пълен миш-маш от информация. Ефектът от това (търсен или не) води до пълно заличаване на фактологията и изместването ѝ от наративи, които, както знаем от дезинформационните и пропагандни техники, доминират. Това е и причината механизми като fact-cheking-а да не са достатъчно ефективни механизми за противодействие на дезинформационните кампании.

Четенето "между редовете", както беше препоръчано на обществеността, може да извади наяве само повече конспирации и заблуди. По този начин очевидни въпроси остават "захлупени", а отговорите им често са засенчени от службите за сигурност.

Въпрос #1: Била ли е някоя от жертвите сътрудник на ДАНС?

Темата беше повдигната от ПП-ДБ, а комисията за контрол на дейността на службите не позволи да бъде даден отговор. Донякъде може би са прави, защото: "Данни за лица, приели доброволно сътрудничество с органите на агенцията, могат да се предоставят на съда и прокуратурата само след писмено съгласие на лицата във връзка с конкретно наказателно производство и при спазване разпоредбите на Закона за защита на класифицираната информация", така гласи чл. 23, ал. 4 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност".

Какво означава това? На първо място, че информацията не е публична. На второ място - тя може да бъде предоставена единствено на правораздавателните органи, но в случая "Петрохан" това означава тези данни да стигнат само до прокуратурата, но не и до съда. Причината е, че досъдебното производство (разследването) няма да стигне до съд, защото всички известни ни до момента замесени лица по случая са мъртви.

Според принципа "необходимост да се знае" обаче тази информация може да бъде предоставена и на депутати от парламента, но с условието, произтичащо от Закона за класифицираната информация - не може да бъде разгласявана. Тук остава да виси въпросът защо мнозинството от депутатите от спецкомисията, която трябва да контролира дейността на службите, а и ръководството на ДАНС, отказаха да направят да отговорят на въпроса била ли е някоя от жертвите неин сътрудник.

Наистина неразкриването на самоличността на служители и сътрудници е гарантирано в чл. 35а от ЗДАНС. В него четем: "...които ѝ сътрудничат (на агенцията - бел. авт.) или са ѝ сътрудничили, за да се гарантира защитата на интересите, способите и средствата за придобиване на информация". На пръв поглед текстът е в полза на ДАНС. При втори прочит обаче, и ако четем "между редовете", текстът говори за настоящи, но и за сътрудници в минало време.

Независимо от кой от двата варианта се е водило ръководството на ДАНС, за да мотивира отказ на отговора, то със сигурност, ако той беше отрицателен (никой от убитите не е сътрудничил на ДАНС), не би бил в разрез с нито едно от двете посочени по-горе законови ограничения. С други........

© news.bg