Помилването е един от най-извънредните механизми, с които държавата може да облекчи наказателната репресия. В него няма автоматизъм - напротив, идеята е да се приложи именно в изключителни случаи, когато продължаването на наказанието вече не постига целта си или би довело до прекомерна и нехуманна последица. Информацията е взета от Регистъра на направените предложения и издадените укази за помилване след 23 януари 2017 година.

Публикуваният регистър на направените предложения и издадените укази за помилване показва 28 уважени случая от януари 2017 г. насам. Зад сухите номера на указите обаче стоят истории, които показват колко различни могат да бъдат основанията за едно такова решение.

Сред най-необичайните случаи е още първото помилване, описано в регистъра. През април 2017 г. е помилван 32-годишен автомонтьор, осъден на 7 години затвор, както и на лишаване завинаги от правото да управлява автомобил. След като е освободен условно предсрочно, съдът и затворът са установили категорична и необратима положителна промяна в поведението му. Той е изтърпял повече от две години и десет месеца от допълнителното наказание.

Комисията по помилването приема, че безсрочното лишаване от право да управлява МПС създава сериозен проблем с принципите на индивидуализация и пропорционалност на наказанието.

В конкретния случай човекът вече е бил поправен, рискът от рецидив е бил преодолян, вредите са били обезщетени, а продължаването на наказанието до края на живота му не е обслужвало законна цел.

Така с Указ №31 от 18 април 2017 г. той е помилван с остатъка от наказанието "лишаване от правоуправление завинаги". Самият регистър определя случая като първия в българската правна история, при който е помилвано именно такова наказание.

Друг случай от същата година показва съвсем различно лице на института.

57-годишна болна пенсионерка е осъдена на общо 9 месеца затвор за държане на цигари без бандерол. Молбата за помилването ѝ е подадена не от самата нея, а от Софийската районна прокуратура. Причините са свързани с тежкото ѝ семейно положение и грижите, които полага за болната си дъщеря и малолетния си внук.

Дъщерята страда от тежко психично заболяване и не може сама да се грижи нито за себе си, нито за детето си. Внукът пък е поставен под грижите на бабата, след като е изоставен от баща си. Социалните служби установяват, че именно тя осигурява нормалните условия за живота и развитието му и че няма реална алтернатива на тези грижи.

В резултат на това Комисията стига до извода, че изпълнението на наказанието би било житейски и правно нетърпимо. Жената е помилвана изцяло с Указ №41 от 15 юни 2017 г. Регистърът отбелязва и нещо необичайно - това е първият и единствен известен случай, при който молител за помилване е орган на държавното обвинение.

Сред мотивите се среща и друга повтаряща се причина - здравословното състояние.

През ноември 2017 г. е помилван осъден, който е трябвало да изтърпи още един месец затвор, но страда от тежки заболявания и има нужда от постоянна медицинска грижа, която........

© news.bg