Докато на 19 април българите се готвят да гласуват на осмите си парламентарни избори за пет години, някои се надяват на обрат в политическата парализа, която е блокирала страната, пише полското онлайн издание TVP World.

През последните пет години България е прекарала повече време под управлението на служебни правителства, отколкото на избрани лидери. Заредилите се една след друга коалиции се разпаднаха и политическият пазарлък се превърна в новата нормалност в политическа система, белязана от поляризация и разделение. Раздробената парламентарна реалност определя българската политика, откакто последното привидно стабилно демократично управление приключи заради ендемичния проблем на страната - корупцията. Премиерът Бойко Борисов управляваше страната от 2016 г. до масовите улични протести през 2020 г., които най-накрая доведоха до оставката му през 2021 г. Оттогава насам през въртележката на българската политика се превъртяха само три краткотрайни правителства, прекъсвани от периоди на технократско управление. Последното временно правителство беше назначено от президента Илияна Йотова през февруари, отново след широкомащабни антикорупционни демонстрации, които също така подчертаха постоянните икономически проблеми на гражданите. Само месец по-рано тогавашният президент Румен Радев подаде оставка, за да се включи на партийно-политическия ринг. Бившият пилот на изтребител и генерал-майор се кандидатира за премиерския пост с антикорупционна платформа, обещавайки да прекъсне безизходицата и да преобърне България.

Забраняват с предизборната агитация и........

© news.bg