Докато Европа налагаше волята си на света в продължение на векове, случва ли се сега обратното? Димитър Бечев, директор на програмата "Дарендорф" в Центъра за европейски изследвания към Оксфордския университет, разработи популярната концепция за "надпревара за Европа", за да покаже как Старият континент сега е жертва на големи сили, от Китай до Съединените щати и Русия.

Следващата година предстои да излезе негова книга по темата. Тъй като новата американска стратегия за национална сигурност вече не крие враждебността си към Европа, смятана за обхваната от "цивилизационен упадък", в интервю за френския всекидневник L'Express Димитър Бечев разглежда този текст в перспектива, подчертавайки противоречията между различните фракции на поддръжниците на Тръмп, със самия Тръмп в центъра, който е по-непредсказуем от всякога.

Изследователят анализира и съвършено различните заплахи, породени от Русия и Китай. Ако Европа иска да стане активен участник, а не пасивен обект в международните отношения, той смята, че тя трябва да увеличи бюджета си за отбрана, да приложи икономическите препоръки на Марио Драги и да развие стратегически отношения с близките си съседи.

L'EXPRESS: : Вашата концепция за "надпревара за Европа" се цитира все по-често от експерти - от българския политолог Иван Кръстев до колумниста на Financial Times Гидеон Рахман. Какво имате предвид?

ДИМИТЪР БЕЧЕВ: Европа се е трансформирала от вземаща решения или инициатор на събития в обект на международната политика. Европейският съюз, подобно на Обединеното кралство, е в отбранителна позиция. Това е много различно от 90-те и 2000-те години, които аз считам за "европейския връх" - период на разширяване и задълбочаване на ЕС.

L'EXPRESS: Кога настъпи повратната точка?

ДИМИТЪР БЕЧЕВ: Световната икономическа криза от 2008 г. беше повратна точка. Преломен момент стана и завръщането на Владимир Путин на власт през 2012 г., след "периода Медведев". По подобен начин в Турция, това беше провалът на преговорите за присъединяване към ЕС и авторитарната еволюция на режима на Ердоган. В Китай, идването на Си Дзинпин на власт през 2013 г. също бележи повратна точка. По този начин, имаше ключов период между 2008 и 2013 г.

САЩ и Европа: идеологически противници и (все още) съюзници

Новата Стратегия за национална сигурност на САЩ определя странна роля на ЕС - и противник, и съюзник

L'EXPRESS: В исторически план, това понятие за "надпревара за Европа" предполага пълен обрат на европейския империалистически период. Сега самата Европа ще бъде мишена на външни хищници...

ДИМИТЪР БЕЧЕВ: Да, въпреки че тази гледна точка трябва да бъде уточнена. Украйна е добър пример. Фактът, че след последното разширяване през 2004 г. Европейският съюз достигна границите на Украйна, засили мотивацията на украинците да се присъединят. Те искат да бъдат част от тази система. Това, между другото, предизвика насилствения отговор от страна на Русия. Днес виждаме, че привлекателността на ЕС като икономически пазар, но и като безопасно пространство, остава висока. Така че не е имало пълен исторически обрат. Но глобалната среда стана много по-неблагоприятна за нас. Основните играчи, особено Съединените щати под ръководството на Доналд Тръмп и, разбира се, Китай и Русия, са много по-враждебни, отколкото в миналото.

L'EXPRESS: При Доналд Тръмп, Съединените щати изглежда губят интерес към Европа във военно отношение, като същевременно декларират........

© news.bg