Очевидно демокрацията у нас има проблеми. След шест предсрочни парламентарни избори през последните три години за пореден път Народното събрание зацикли и не може дори да си избере председател, за да започне работа. На думи дошли да оправят държавата, представените в него партии само имитират отговорно поведение, а всъщност са изцяло погълнати от вражди и лични интереси и не могат да се разберат за

елементарни компромиси

в името на хората,

които са ги издигнали.

На този фон шансовете за формиране на нормално правителство с всеки изминал ден отново се изпаряват и държавните институции са в нещо като будна кома. Правосъдната система също се оказва ялова – Висшият съдебен съвет не само не може да избере главен прокурор, но дори не успява да обнови по законен път органите си на управление, чийто мандат е изтекъл.

На всичкото отгоре се появиха съмнения за злоупотреби на току-що отминалите избори и искания за касирането им. Да не говорим, че след възстановяването на демократичната система у нас през 1989 г. имаме цели 9 (девет) назначени без избори кабинети – абсолютен рекорд в Европа. А ако към тези негативи добавим и ниската избирателна активност, както и слабостта на системните партии, от която се възползват популистки формации еднодневки и фалшиви спасители, то диагнозата на обществото ни наистина става много мрачна.

Както винаги в такива случаи, анализаторите имат обяснение за тези процеси.

"За голямо съжаление, така лошо функционира демокрацията и в целия свят и ние не сме някакво голямо изключение – казва по този повод политологът доц. Стойчо Стойчев. - Има някаква глобална тенденция, но разбира се, някъде нещата се влошават по-бързо. Прилича на заболяване, което не протича еднакво при всички, но има сходна симптоматика. В последните 70 - 80 години избирателната активност намалява във всички демократични държави. Но напоследък както в България, така и в САЩ и други страни тази активност намалява и заради т. нар. поляризация – превръщането на хората в "ултраси" на политическите партии. Такива, които помежду си не могат да говорят и си изграждат "санитарни кордони". Изолираме се едни от други, делим се подобно на футболните агитки на "Левски" и ЦСКА и не си говорим. Всичко това води до радикализация, чийто първи ефект е, че отблъсква умерените хора, които не мислят само в бяло и черно. Вследствие на това те изчезват от политическите дискусии – усеща се и в социалните медии, а след това - и от гласуването.

Моментално се отразява

и на кампаниите

на политиците, защото те започват да говорят само на агитките си. Спират да пишат програми, защото те никого не убеждават, и разчитат на лозунги: "Вие сте шарлатани!", "Вие сте тикви!", "Вие сте мутри!" или "Вие сте хора на посолството!"... След това се образуват "ехокамери" - групи, в които си контактуваш само със свои и за теб вече всичко останало, по-чисто........

© 24 Часа