Здравейте,

Аз съм Веселин Желев и ви представям “Европа отблизо” - рубриката ни, в която всеки понеделник ви предлагаме анализ на събитията, явленията и процесите в Европейския съюз и значението им за България.

Представете си, че имате малък или среден бизнес в България. Създали сте иновативен продукт, за който рамките на страната ни са тесни. На пръв поглед, нямате проблем. България е в ЕС - най-големия свободен пазар в света с над 450 милиона потребители. Вие се радвате на неговите четири свободи, т.е. на свободното движение на хора, стоки, услуги и капитали. Освен това България е част от еврозоната и Шенгенското пространство за движение без паспортен контрол. Няма кой да ви спре. Пътувайте, установявайте се, инвестирайте, работете, развивайте бизнеса си.

Така обаче е само на пръв поглед. Походът ви към европейските потребители ще свърши в следващата държава членка, където ви чака съвсем различно фирмено право, лицензионен режим, данъчна и социална и здравноосигурителна система, национални технически и потребителски стандарти, които допълват общоевропейските и различна система за признаване на квалификациите, заради която може да се наложи отново да учите и да полагате изпити.

Мечтата ви да станете голяма риба, плувайки в икономически океан, е осъдена да се мята в националния леген, защото реализирането ѝ при най-разнообразни условия в останалите 26 подобни легена би ви излязло твъре скъпо. Единственият начин да я запазите жива, е да я продадете, на някого, който има капитала и се намира на пазар без вътрешни бариери, където тя може истински да се комерсиализира. Така обикновено европейската мечта става американска. Това не е измислена история. Това е например историята на "Скайп", който тръгна от Естония.

Липсата на мащаб от икономическо неудобство вече се превръща в екзистенциално предизвикателство за Европа, защото не позволява ключови за конкурентоспособността и сигурността ѝ иновации като изкуствен интелект, квантови изчисления, нови материали, биотехнологии, но не само те - да се развиват със скороста и мащаба, който имат при глобалните ѝ конкуренти - САЩ и Китай. Изоставането в конкурентоспособността поражда слабост, тя - зависимост, а тя пък на свой ред - песимизъм, скептицизъм, опортюнизъм. 

Затова европейските лидери се събират на 12 февруари на неформална среща на върха, посветена на тема, която вече не е просто икономически приоритет, а въпрос на оцеляване: конкурентоспособността на Европейския съюз. В контекст на ускорена глобална надпревара, в която Съединените щати и Китай инвестират агресивно в индустрии на бъдещето, а геополитическите рискове преначертават веригите за доставки, Европа усеща, че губи позиции. Именно затова лидерите ще обсъждат как ЕС да възстанови способността си да расте, да привлича инвестиции и да създава компании, които могат да се конкурират на световната сцена.

В центъра на този разговор ще бъде завършването на единния пазар на ЕС. Защото конкурентоспособността е функция от мащаба, интеграцията и предвидимостта на правилата. Ако американските и китайските компании оперират в рамките на единна регулаторна среда, европейските продължават да се сблъскват с 27 различни набора от правила, административни режими и лицензионни изисквания. Това води до по-високи разходи, по-бавни иновации, по-малко инвестиции и невъзможност европейските фирми да постигнат мащаб, превръщащ ги в глобални играчи. 

Тридесет и три години след създаването си единният пазар на ЕС продължава да бъде „недовършен проект“. Това е формулировката в доклада на Енрико Лета , бивш министър-председател на Италия, под заглавие "Много повече от пазар" („Much more than a market“) от 2024 г., който обръща основно внимание на фрагментацията в стратегическите сектори в ЕС (финанси, енергетика, телекомуникации). Авторът посочва, че тези сектори умишлено са били оставени извън първоначалния обхват на единния пазар, за да се запази националният контрол.

Резултатът днес  във финансовия сектор е липсата на истински съюз на капиталовите пазари. Заради нея всяка година стотици милиарди евро от спестяванията на европейците финансират американската икономика вместо европейската. В телекомуникациите на ЕС съществуват 27 отделни национални пазара, което пречи на операторите да постигнат разчера на глобалните си конкуренти. В енергетиката националните рамки възпрепятстват........

© Клуб Z