Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде специално разрешение на Клуб Z да публикува Дневника ѝ на български.

В неделя закарах една майка при нейния син. На рождения му ден. На гробищата. На алеята на Славата.

Артемчик трябваше да навърши 26, но остана завинаги на 24.

Майката донесе на момчето „неговите“ цигари и любимите му сладки. И свещи, и цветя. Седяхме край гроба му. Пушехме и мълчахме.

Честно казано, това е непоносимо. Алеята на Славата на Харкивските гробища № 18 стана море, океан, бездна. Струва ти се, че жълто-сините знамена тук нямат край.

Тази алея се вижда от околовръстното и нейния безкрай можеш да усетиш, без да се отбиваш от шосето. Но когато се озоваваш в средата на гробищата, всичко се усеща по друг начин.

Ето ги – истинските Герои. Със собствените им имена, фамилии и светлината.

Ето Андрий – той се усмихва, прегръщайки кученце помиарче – снимката е направена в някакъв блиндаж. Вероятно това е последното фото на момчето. Надпис на кръста: „Благодарим ти, че ние сме живи“.

Благодаря ти, Андрий.

А ето Сергий. Надпис: „С Украйна в сърцето“ и цифрите: 2002 – 2022. До вчера е седял на ученическия чин. Може би в навечерието на войната е спорил с родителите си къде да кандидатства – в икономическия или за програмист.

Благодаря ти, Сергий.

Денис, Игор, Антонина, Сашко, Степан,........

© Клуб Z