Би било интересно как би звучал на немски език преводът на интервюто на Илон Мъск с Доналд Тръмп. Най-богатият човек на планетата толкова послушно и безропотно се съгласяваше със своя гост в социалната мрежа "X", използвайки разговорното "yeah", че бюргерите около Рейн биха чували едно протяжно и повторяемо "Ja, Ja, Ja". А пък и в крайна сметка разговорът между двамата не бе лишен от романтика. Засягайки срещата си с Ким Чен-ун, провела се в Сингапур през 2018-та година, републиканецът сподели, че двамата със севернокорейския диктатор са имали "вечеря", "добра връзка" и изобщо "всичко".

"Той наистина ме хареса. И аз се разбрах с него наистина добре. Между другото, той е абсолютният бос там". Тази емоционална дълбочина и впечатлителност идва от бивш ръководител и кандидат за Белия дом, а не от профила в Инстаграм на българска инфлуенсърка, отишла "на Дубай".

Грубите ласки, разбира се, вървят с налагането на авторитет и субординация. Затова Тръмп отново представи себе си като твърд и остър (за разлика от Джо Байдън/Камала Харис). За целта дори предвиди наличието и на инструмент: САЩ трябвало да се сдобият с отбранителна система като израелската "Железен купол". Оставяме настрана, че Вашингтон е основният партньор на Израел за произвеждането на този комплекс за противовъздушна отбрана (над половината от нея се изработва в САЩ) и че американците вече притежават две батерии от нея. Проблемът с "Железен купол" за Вашингтон е двояк. Един път, че тя не може да се интегрира с другите система за отбрана на САЩ, понеже ако това се случи, Тел Авив ще получи данни, свързани с американската противовъздушна отбрана. Втори път, предвид това, че въпросната система е ориентирана към неутрализирането на заплахи, идващи от близко разстояние, "Железен купол" не би бил необходим на САЩ, освен ако Алабама не реши да нападне Джорджия, оспорвайки границата си по реката Чатахучи. Или ако Мексико не реши, че е време да си върне Тексас.

Но да оставим тези заядливи дребнотемия - възходът на Тръмп в американската политика ни показа недвусмислено, че експертизата няма значение.

Удоволствието предполага мръсотия, а някой циник дори би добавил, че връзката между тях е пропорционална. По думите на кандидата за президент на Републиканската партия, партньорите му от Европейския съюз "се възползват в голяма степен от Съединените щати в търговията"; те "не са толкова силни, колкото Китай, но са лоши". Лоши като лоши, а не в хубавия смисъл. Замислете........

© news.bg