- Рейтингът на Радев не може автоматично да се прелее в партия - както трансфер на звезда в друга телевизия може да не добави популярност

- Противниците на президента използват напрежението около празника, за да консолидират редиците си

- Вероятно сега ротация ще има, но надали ще се стигне до втора

- За пореден път на Трети март видяхме разделение русофили - русофоби. Пролича си и в разликата в отношението на публиката на Шипка към Румен Радев и Росен Желязков. Темата за 3 март разделя ли ни повече, отколкото в предишни години?

- Със сигурност е по-обтегната ситуацията и напрежение съществува предвид споровете в българското общество, свързани с отношението към Русия и към мястото на Русия в българската история в различните периоди. Всичко това на фона на войната в Украйна. И разбира се, покрай дебатите дали да бъде сменен националният ни празник. Аз по-скоро съжалявам, защото подобен спор и е малко жалък отстрани. Най-вече заради ирационалността на доводите и на едните, и на другите. Нито русофилите дават смислени обяснения за своето филство, нито русофобите дават състоятелни доводи за своето фобство. Това са често ирационални идеи, които не стъпват на реални исторически факти. И при двете страни доводът е: “Така го чувствам – така го твърдя”. Когато наблюдаваме някакъв спор, особено ако е политически украсен, много често доводите са твърде емоционални и не можем да разберем защо някой мисли различно от нас. Темата за Трети март в момента ни разделя просто защото някой реши да я употреби за това. Всяко нещо е напълно в състояние да раздели хората на два лагера.

Спорът защо да е 3 март, може да има много измерения. Някой може да реши, че по-легитимната и държавотворна дата е датата на Берлинския конгрес. И вероятно би бил по-прав. Но тук не можем да търсим само рационалното, защото гордостта, особено националната, е емоция. И........

© 24 Часа