Най-реалистичен вариант е, ако се постигне мнозинство, то да бъде не три-, а четирипартийно

Ситуацията не е узряла за кабинет на малцинството

Ден след поредните извънредни парламентарни избори потърсихме доц. Стойчо Стойчев за прогноза ще има ли този път стабилно правителство и при какви условия може да бъде формирано. Питаме го и какви са възможните варианти за мнозинство в парламента, както и за претенциите на ППДБ за равноотдалечен премиер.

- Господин Стойчев, има ли изненада в изборните резултати?
- Няма изненада този път в изборните резултати, защото социолозите много точно и правилно прогнозираха всички разпределения, както между двете ДПС-та, така и по отношение на МЕЧ и „Величие” и точно прогнозираха резултата. Разбира се, даваше се по-консервативна оценка, че няма да влязат двете малки партии с резултати от 3,5% и нагоре. За всички беше ясно, че те имат много голям потенциал да минат бариерата. В крайна сметка изборните резултати потвърдиха прогнозите. Разбира се, новото е, че парламентът е с 9 партии, т.е. има такава фрагментация, която исторически не сме наблюдавали. Но това като цяло не е някаква изненада, тъй като системата е способна да произведе такава фрагментация, ако имаме много ефективни малки партии и нямаме голям дял неоползотворени гласове.

Обратната ситуация беше през 2013г., когато много формации останаха от порядъка на над 2,5% до 3,5%, което доведе само до 4-партиен парламент, при положение, че много гласове останаха неизползвани, защото бяха подадени за партии и коалиции, които не минаха бариерата.

За 10 години имаме обръщане на ситуацията. Вече имаме фрагментация, защото са се оползотворили тези гласове.

- Как ще повлияе тази фрагментация върху съставянето на правителство?
- Първосигналната интерпретация е, че при повече играчи по-трудно ще се състави мнозинство, а логиката е, че след като като при 6 партии не са успели, то при 9 е съвсем по-малка вероятността. Но има и обратната логика – когато е по-фрагментиран парламентът, относителната тежест на всяка партия, независимо дали е най-голямата или най-малката, е доста по-малка и съответно склонността им да правят компромиси и да търсят някакво взаимно решение, което да изведе всички от, да кажем, от трудната ситуация, е по-голяма. Защото калкулацията от непосредствените ползи или загуби от поредния провален парламент и отиване на избори е по-негативна в сравнение с калкулацията на по-шумни парламентарни групи, които имат самочувствието, че колкото и пъти да се явяват на избори, те ще имат добри резултати.

По-склонен съм да вярвам на втората теза – въпреки по-голямата си фрагментация, ще се намери възможност за постигане на някакво съгласие между поне 4 парламентарни групи, които да излъчат мнозинство и то да успее да състави кабинет.

- Тоест, смятате, че не е възможно 3 парламентарни групи да излъчат кабинет?
- Възможно е математически, но както 2014г. без да се налага да участват 4 партии, те участваха, за да има някак си и послание, и по-сигурна база, на която да........

© Труд