Преди десет години и няколко дни, на 21 септември 2014 г., в Москва се проведе Марш за мир и срещу войната в Донбас. Освен всичко друго, това беше последният масов протест, в който участва Борис Немцов: през февруари 2015 г. той беше застрелян. В свой материал Meduza припомня снимките от този ден в Русия, когато все още по улиците на Москва можеше човек да се разхожда с украинско знаме. И задава въпроса защо дори и когато войната вече е в Русия, буквално вече два месеца на територията на Курска област, на никого не му пука.

През двете години и половина, в които се води пълномащабната война между Русия и Украйна, една от основните мистерии остава отношението на мнозинството руски граждани към нея.

Някои, в патриотичен импулс, се втурнаха към военната регистрация и службата за вписване или се посветиха на помощ на фронта. Някои активно протестира и отидоха в затвора за това. Някои емигрираха, защото не искаха да имат нищо общо със случващото се. Но и едните, и другите, и третите са малцинство.

А за мнозинството е изключително трудно да се каже каквото и да било определено. За войната ли е или е против войната? В условията на военна цензура и репресии нито журналисти, нито социолози, нито политолози могат да отговорят уверено на този въпрос.

Но всички са единодушни в едно - и привържениците на агресията, и нейните противници: мнозинството руснаци се опитват да живеят така, сякаш няма война. Те не участват емоционално в нея - нито са за, нито са против. И досега нищо не е разклатило сериозно тази апатия: нито смъртта на огромен брой хора, нито множеството доказателства за военни престъпления, нито санкциите, нито завземането на част от Курска област от въоръжените сили на Украйна.

Дори когато стана известно, че Украйна скоро ще може да атакува с ракети Storm Shadow и ATACMS дълбоко в Русия (те достигат например до милионния град Воронеж), тази новина беше посрещната в по-голямата си част по същия начин - с безразличие.

Meduza пише матераил именна за тази странна апатия - апатия, която руските активисти, украинската армия, чуждите правителства, а и Кремъл еднакво се опитват да преодолеят по свой си начин. Но никой не успява.

Апатията

Самата дума "апатия" датира от древногръцките стоици и буквално означава "безстрастие". За стоиците това имало положително значение: мъдрец е този, който не е подвластен на страстите и напълно владее себе си.

"Апатията" в съвременния смисъл - като психологически и психиатричен термин - е установен още през ХХ век. Първоначално това се обясняваше като реакция на психиката на претоварване: когато има твърде много външни стимули или те са твърде силни, човек просто спира да реагира на тях.

Най-новата Международна класификация на болестите на Световната здравна организация (СЗО) класифицира апатията като симптом на психично или поведенческо разстройство и я определя като "намаляване или липса на чувство, емоция, интерес или загриженост; състояние на безразличие." Може да възникне при депресия, посттравматично стресово разстройство, както и при болест на Алцхаймер и болест на Паркинсон.

Поне от 60-те години на миналия век американските социолози и политолози използват психологическия термин "апатия" като метафора в собствените си изследвания. Това те нарекоха безразличие към политиката, което най-ярко се прояви в ниската избирателна активност........

© news.bg