Континиум от насилие. Верига от безнаказаност. Многостранната война - въоръжена, политическа, символна и културна - водена от Путин срещу Украйна, напомня за други минали периоди. Хората от Централна и Източна Европа, преживели руския империализъм и съветските репресии, пазят ярък спомен за тях, докато тези от Западна Европа често не знаят за съществуването им. В своето антиисторическо пропагандно начинание Путин може да организира повратна точка: "национализирането" на победа, описана някога като съветска - за по-добро затъмняване на ролята на украинците. Това пише в свой материал електронното издание на френското списание .

Кремъл напразно приписа на изключването на Русия от честването на десанта в Нормандия ранга на несъбитие, подчертавайки, че се брои само бъдещото честване на 80-годишнината от Победата. Това ново символично прогонване, подсилено от топлия прием, запазен за украинския президент в Нормандия на 6 юни 2024 г., не остана незабелязано в Москва. За това свидетелства разговора между Владимир Путин и чуждестранни журналисти, организиран по повод Международния икономически форум в Санкт Петербург, по време на който руският президент говори надълго и нашироко за историята на Втората световна война и нейните чествания. Съдържанието на неговото встъпление и самият факт, че се впусна в исторически отклонения, не бяха априори изненадващи.

Дълго време и особено от началото на широкомащабната си агресия срещу Украйна, Кремъл продължава да експлоатира паметта за Втората световна война, за да я превърне едновременно в инструмент за мобилизиране на населението в страната, в основен аргумент за легитимиране на неговите амбиции на международната сцена и неизчерпаем източник на очерняния и нападки срещу Киев. Този път обаче, в допълнение към обичайното утвърждаване на решаващата роля на СССР в победата срещу Германия - твърдение, установено като правна норма в Русия - и обидите срещу "украинските неонацисти", Путин представи идея която, ако се утвърди, би представлявала значителна еволюция на официалната руска реторика. Той всъщност сложи знак на равенство между Съветския съюз и Русия, за да намекне, че именно на последната ще се падне "същественият принос за смазването на нацизма" и по този начин отрича всякаква легитимност на украинското участие в честванията.

Тази идея, разбира се, не е нова. Но ако произходът й датира от 40-те години на миналия век и откриваме ехо от нея - понякога оглушително, понякога приглушено - през втората половина на 20 век, Москва през повечето време се въздържаше да я превърне в своя официална доктрина, тъй като противоречи както на реалностите, така и на тази война, чието бреме беше понесено от цялото съветско население, и начините, по които паметта за нея беше използвана в (пост)съветското пространство.

Сред най-известните прецеденти по отношение на "русификацията" на........

© news.bg