Народното събрание ще гласува бюджета за 2024-а г. точно преди Коледа. Не е изключено да му се наложи да прави това отново около и дори след Нова година, ако президентът наложи вето, но не това е важното.

Въпросният бюджет е може би, меко казано, един от най-необичайните основни финансови закони на страната приемани, по време на управлението на редовни правителства. Не защото свързаните с приходната му част данъчни закони бяха префасонирани многократно при приемането им и не защото самият проектозакон за бюджета се наложи да се обсъжда в комисиите по време на почивните дни.

Интересното в него е, че спрямо първоначалния си вариант той не претърпя почти никакви изменения в приходната и в разходната си част. А би трябвало, след като осигурителните минимуми за земеделските стопани бяха приети на по-ниски нива от заложените, което ще донесе с 300 милиона лева по-малко приходи от осигуровки, а данъчните промени бяха гласувани по начин, който въобще поставя под въпрос по-високите постъпления в хазната.

Вярно е че при последното гласуване в Бюджетна комисия бяха одобрени само около 170 млн. лева увеличения на разходите, които би трябвало спокойно да бъдат покрити от планираното увеличение на таксите за хазарта, допълнителните приходи от които се очаква да са около 200 млн. лева. Но това е само незначителен детайл на общия фон от проблеми, свързани с бюджета за 2024-а, за които всички говорят.

На първо място става дума за макрорамката на базата, на която стъпват приходите на цялата Консолидирана фискална програма (КФП). Последно Народното събрание ще гласува Закона за държавния бюджет за 2024-а, но общият фискален баланс на държавата се формира не само от него, а и от бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО) и от този на Здравната каса. Като общ обем те са съпоставими с размерите на държавния бюджет. Проблеми с приходите или непредвиден сериозен ръст на разходите в някой от тези последни два бюджета неминуемо води до драми в държавния бюджет, който ги субсидира. А по всичко личи, че следващата година ще има сериозни предизвикателства и към трите бюджета, съставящи КФП.

Още при старта на обсъждането на бюджетите за 2024-а и БНБ, и Фискалният съвет посочиха, че заложеният в макрорамката ръст на БВП от 3.2% за 2024-а е прекалено оптимистичен. Това се потвърди и от последната прогноза на Европейската комисия (ЕК), а данните за икономиката на Европейския съюз (ЕС) продължават да се влошават.

Прекалено оптимистичният ръст на БВП води и до завишени очаквания за данъчно-осигурителни и неданъчни приходи. Според посочените в КФП за 2024-а планове те са 68.08 млрд. лева. Това е ръст с близо 4.5 млрд. лева, или с около 7% повече в сравнение с очакваното изпълнение на приходите за 2023-а според прогнозите на самото финансово........

© news.bg