Инклузивни ли са българските институции?

Забелязали ли сте, че напоследък по радиото едни млади дами с най-различни каузи взеха все по-често да използват думата “инклузивност”? Откъде дойде това ново заклинание?

Ето откъде. Тези дни “Нобелът” по икономика бе присъден на професорския триумвират Аджемоглу – Джонсън – Робинсън за тяхната “институционална теория”, която за първи път бе представена с епохалния труд “Защо нациите се провалят” (2012 г.). “Инклузивитетът” тръгна оттам. Не знам дали това е била целта, но фондациите го възприеха като друг термин за политиката на идентичностите. Не че няма нищо общо, но за друго иде реч.

Да се похваля, че още тогава си купих книгата от една книжарница в САЩ, препоръчах я на българския издател и тя излезе у нас през 2014 година. По-късно единият от авторите, Джеймс Робинсън, посети България и имах честта да взема от него интервю.

Книгата е увлекателна, поучителна и много актуална. Според мен всеки роден политик би трябвало да я прочете и после да го изпитат. Дай боже така да схване кои негови възгледи и действия водят нацията към възход и кои към провал.

С две думи – според тримата нобелисти

успешни са нациите с "инклузивни", тоест "включващи" институции

И обратното - държавите с “ексклузивни”, т.е. изключващи институции, гарантирано изостават, потъват в мизерия, граждански войни и накрая се разтварят в небитието. Това е подкрепено с много примери от историята и географията.

Така че пътят към успеха на България е “инклузивността”, т. е. включването на колкото се може повече хора във властта над икономиката, политиката, културата. И обратното – изключването на народните маси от участие в решенията води до........

© 24 Часа