Обединената левицата може да сложи началото на края на държавната криза

Много е важно съдът да не се възприеме като активен участник в политическия живот и в настоящия изборен процес, за сметка на лявото и въобще за сметка на автентичните солидни политически партии, защото в търсене на „Новия“, обикновено зачеркваме собствената си перспектива, казва лидерът на АБВ Румен Петков. Разговаряме с него за поредните предсрочни парламентарни избори и политическата криза, която може да ни тласне и към още един парламентарен вот след няколко месеца. Обединената левица е алтернатива и е изход от кризата, защото държавата, държавността, институционализмът са вкоренени в политическата мисъл и поведение на лявото, казва Румен Петков.

- Господин Петков, може ли седмите предсрочни парламентарни избори да се проведат без участие на две от основните политически сили - БСП и ДПС, предвид процесите, които наблюдаваме и в двете формации, влизането в юридически казуси относно легитимност на решения, представителност?
- Това е една страшна перспектива, защото от една страна БСП е партия със столетни традиции, активен участник в политическия живот и в самите промени през 1989 година. А ДПС има своето място и роля в цялото ни развитие през тези години, включително в съхраняването на гражданския мир. При БСП съдът не би трябвало да взема активно участие в политическия живот, тоест, в определянето на това, как ще изглежда БСП и тази съдебна сага трябва да приключи час по-скоро и да се даде възможност на една от традиционните партии да формира и коалицията, да структурира и левицата, да подготви платформата - което се и прави към момента. И да участва с ясното си лице и целия си мащаб в изборния процес. При ДПС проблемът очевидно е достатъчно тежък, там сблъсъкът освен уставен, ще има организационен и политически характер. Но това са драмите на днешния политически живот и всеки от нас трябва да направи своите избори. Като имаме предвид, че „Величие“ се разпаднаха, а ППДБ очевидно имат тежки вътрешни проблеми и не знаем Христо Иванов като пенсионер накъде ще тръгне, общата политическа картина е катастрофална.

- И това ли трябва да преживеят все по-малкото избиратели - да наблюдават съдебните саги за политическото представителство, а не да решават за кого да гласуват според идеи за управление, програма, икономически цели, примерно?
- Благодаря за това конкретизиране, защото и на тези избори политиците като че ли не търсим избирателя за подкрепа на политики, а го търсим да му обясним кого мразим повече. Нещо повече, да го занимаваме чрез съда с нашите организационни и политически проблеми. Има политици и формации, които години наред спекулират с мантрата „Дайте ни доверие, в името на съдебната реформа“ или „Дайте ни доверие, за да променим Конституцията“. И всичко това катастрофира пред очите на обществото, но въпреи това тези хора имат своите избиратели. Без значение, че конституционните промени бяха гаранцията за катастрофата, която настъпи, включително с елементи на конституционна, а не просто на политическа криза.........

© Труд