Никола Филипов, финансист, пред „Труд news”: Пазарът на имоти ще продължава да расте
Липсата на ценова стабилност в енергийния сектор беше главната причина за разгръщането на инфлационните процеси
В ситуацията на постоянно растящи нива на доходите, все повече домакинства предпочитат недвижимото имущество, като най-сигурен начин за инвестиции, казва финансистът Никола Филипов. Повишаващите доходи на българските домакинства доведоха и до друг фактор, който улеснява кредитния процес, а именно увеличение в депозитна база. Според Филипов, важен фактор, който поддържа лихвените равнища на ниски нива, е голямата конкуренция между търговските банки у нас.
Фактът, че все по-голяма част от публичните разходи отиват за пенсии и издръжка на държавната и местна власт, е сериозният проблем пред България, казва Филипов.
- Имотен балон, лоши кредити, ръст на договорните ипотеки - това са все черни облаци, които виждаме през последните месеци в коментари на различни анализатори, Господин Филипов. Защо все по-често се появяват подобни информации, когато БНБ обяви, че "не се наблюдава структурен системен риск по линия на текущите равнища на прилаганите от банките кредитни стандарти"?
- Имам по-различно мнение от независимите анализатори, които наистина в последните месеци чисто медийно успяха да наложат тезата, че едва ли не банковия сектор е подложен на сериозен системен риск вследствие на бума в имотния сектор, който наблюдаваме в последните години. Когато се коментират тези наистина значими ръстове в кредитния портфейл на банковата система е изключително важно те да бъдат съпоставяни спрямо размера на лошите кредити към съответния времеви период. За периода юни 2023 – юни 2024 година ръстът в брутния кредитен портфейл на банковата система възлиза на 5,73% при нива от 3,77% лоши кредити към юни 2023 година и 3,63% за това полугодие. За съшия времеви период, ръстът в ипотечното кредитиране и съответстващия размер на лоши кредити са респективно 22,78% и 1,27%, като през юни 2023 година лошите ипотечни кредити възлизат на 1,91%. Сами виждате, че сериозните ръстове в кредитирането кореспондират с намаление в размера на лошите кредити. И в това няма нищо нелогично. Друг много важен момент е, че въпреки забележителният ръст в кредитния портфейл на банковата система, нивата на задлъжнялост на българските домакинства не би трябвало да будят тревога. Към края на 2023 г. общите задължения на домакинствата по кредити възлизат на 23,7% от БВП-включват се и тези от фирмите за кредити извън банковата система, по чл. 3а от Закона за кредитните институции. За сравнение, това съотношение в развити западни икономики като Дания и Нидерландия е 90%, в Германия – 54%. Така, че за мен това по-скоро беше ПР кампания, която целеше да имитира дейност отстрана на регулатора по процеса на въвеждане на еврото в България, която в голяма степен беше оборена от БНБ, която както сама споменахте заяви, че не - на този етап не се наблюдават структурни системи рискове пред банковия сектор. Нека и все пак не забравяме, че БНБ следи изключително внимателно процесите в кредитирането на жилищни имоти. През май месец тази година се въведоха редица допълнителни рестриктивни мерки по тази линия, които целяха именно да се охлади ентусиазмът, както на банките, така и на кредитополучателите. Поне към този момент предприетите мерки не оказват........
© Труд
visit website