Докато го има Радев, ще има вдигнат юмрук

Изборите у нас ще бъдат най-вероятно след вота в САЩ на 5 ноември

Случилото се в понеделник на „Дондуков“ 2 ще се коментира още дълго. Безпрецедентен случай в най-новата ни история – президент да откаже на номиниран от него служебен премиер да одобри представеното от него правителство. С психиатъра и писател д-р Любомир Канов правим анализ на поведението на г-жа Горица Грънчарова-Кожарева и на Румен Радев. Вкара ли президентът България в конституционна криза? Ще се стигне ли до осми извънредни парламентарни избори за три години? Дами и господа, д-р Любомир Канов.

- Как според вас се представи кандидатката за служебен премиер Горица Грънчарова на аудиенцията при президента, доктор Канов?
- Тя се държа сдържано и много професионално. От психологична гледна точка ми е трудно да кажа защо тя остави в проектокабинета си почти всички сегашни служебни министри. Може би е проява на несигурност от нейна страна и нежелание да разбутва силно пластовете. От друга страна, може би под влияние на натиск, специално за вътрешния министър, не се осмели да направи радикална смяна в този ресор.

- Разтълкувайте поведението на президента?
- Бих го оставил на широката публика, но без съмнение в израза на лицето му имаше ехидност и желание за реванш, за налагане на своята воля и опит да се подиграе с конституционните реформи, които доведоха до този бардак и до тази домова книга, с която изборът на служебен премиер е доста ограничен и почти невъзможен.

- Затова той поиска от депутатите да добавят още хора към това меню, както го нарече авторът на конституционните промени Христо Иванов...
- На английски се нарича “laundry list” или лист за пералня. Но езикът на тялото на президента показваше, че той триумфира, защото сякаш казваше – видяхте ли какво направихте, хайде сега сърбайте... Иначе истинската битка между това, което предложи Грънчарова и Радев, е между Пеевски и президента и е концентрирана върху министъра на вътрешните работи Калин Стоянов. За мен това е очевидно както от разюзданите нападки на Пеевски към президента, така и с този акт, който президентът провали бъдещото служебно правителство. Вижда се, че в тази битка залозите са много големи и че за самия Пеевски е изключително важно да запази контрола върху вътрешното министерство. Защо му е необходим, можем само да гадаем, но лично моят прочит е, че чрез този министър и с негова помощ поне няколко десетки хиляди избиратели на ДПС го направиха втора политическа сила при ниската избирателна активност и инжектиране на допълнително гласове от малцинства, които са известни с това, че могат много лесно да бъдат купени.

- Но след изборите на 9 юни нямаше толкова много обвинения за купуване на гласове и за предизборни нарушения от страна на властите, както бе когато вътрешен министър бе Бойко Рашков?
- Може и да го е имало всичко това, но в крайна сметка нещата отиват в прокуратурата, където е известно кой дерибейства. Така че........

© Труд