Оценяването в училище трябва да стане като това по математика - да можеш да решиш задачата

Разместването на ваканции и дни в графика на учебното време не е решение

През темата образование в най-голяма степен можем и трябва да водим смислен и съдържателен разговор за бъдещето, казва Красимир Вълчев. Търсим го с въпроси как МОН може да отговори на критичния доклад на Сметната палата за състоянието на българското образование чрез заявените приоритети за новата учебна и изпълними ли са. Може ли системата да се освободи от формализма и да заработи на база качествено образование, своята оценка дава бившият министър на образованието и сегашен зам.-председател на просветната комисия в парламента.

- Подготовката за новата учебна година тече и МОН ни съобщи, че ще работи над няколко основни проблема, основно по констатациите в критичния доклад на Сметната палата. Посочиха, че подготвят анализ на резултатите и ефективността на учебните програми - ще има ли нови такива и кога според вашата прогноза, господин Вълчев?
- Една от най-несполучливите промени в образователната система по мое мнение са новите учебни програми. Те не бяха направени, така че да дадат по-голяма свобода, по-голяма рамковост и най-вече да се по-фокусирани върху уменията. Нещо повече, те станаха още по-амбициозни откъм знания, свали се материал от висшето образование в 11. и 12. клас. Казвам това с уточнението, че разговорът за учебните програми е твърде различен по различните предмети. Но проблемът в разработването на предишните учебни програми дойде от това, че нямаше ясно задание, бяха оставени на едни работни групи, без да им бъде дефинирана ясно целта на промяната.

- И резултатът бяха само козметични промени и поправки.
- Да, МОН направи козметични промени. Като цяло тези учебни програми останаха същите - амбициозни откъм съдържание и това се вижда по редица предмети. Учителите и учениците препускат по материала, нямат време да спрат, да затвърдят знания, да упражняват, да осмислят. Тези учебни програми възпроизвеждат културата на заучаване. Нашата образователна система, ако я погледнем отстрани и през външните оценявания PISA, PIRLS, TIMSS, се справя много добре, когато мерим знания, и много зле, когато мерим умения. Относително добре се класираме по PIRLS, TIMSS и лошо по PISA Учебните програми трябва да бъдат облекчени, така че да остава време за по-задълбочено учене, за формиране на умения. Това е все едно да качиш едно дете на пътеката във фитнеса и да я настроиш на 20 км в час и да го накараш на тича, но то още не може с такава скорост. Драпа до едно време и след това пътеката го изхвърля. Това се случва и в училище - ученикът трупа дефицити, демотивира се и се самоизключва. Това е контрапродуктивният ефект на прекалено амбициозните програми. Те трябва да са и по-рамкови - да дават възможности на учителите да ги адаптират към нивото на учениците. Факт е, че ние имаме ученици с много различни когнитивни способности. Учебните програми не трябва да бъдат насочени към тези с най-високи резултати, а към средния ученик, като, разбира се, трябва да има достатъчно допълнителни възможности за първите. Трябва да се отреже фактология и да се акцентира върху възпитателния елемент. Големият ни разговор е за възпитанието на децата.

- Вече е разработена визията за цялостна промяна на учебните програми, която в следващите седмици ще се обсъжда с всички заинтересовани страни. През този месец предстои да стартира и проект за разработване на нов модел учебни програми в училищното образование на стойност 800 000 евро - рекордна ли е тази сума?
- Въпросът е кой може да направи по-добри........

© Труд