menu_open Columnists
We use cookies to provide some features and experiences in QOSHE

More information  .  Close

Подскоци на ляв крак: разказ от Здравка Евтимова

8 1
20.01.2025

- Имали особен ритуал – казваше й горката Петя. – Преди да започнат, подскачали на левия си крак. - Петя разгласяваше подобни клюки. Беше завършила физика, но шиеше рокли в ателие „Проблем“. От физика няма приход, а дъщеря й имала чувствителен стомах.

Димана продължаваше да не дава ухо. Тя беше учителка в престижна частна детска градина. Отначало не вярваха на сведенията – някой пуска тази отровна муха, за да стряска и без друго стреснатите обитатели на селището. Токова дълго хората от града-сателит на столицата живееха стреснати, че вече бяха забравили значението на думата страх. Лекуваха се успешно със сливова, салата, пържоли и от страха оставаше само спомен. Както всеки спомен, и споменът за страха се промъкваше неканен. Дори многобройните празници през януари оставаха безсилни пред усещането за безпокойство. Лека болка в ръцете, в китките и така до рамото. Такива бяха симптомите на страха.

Жените, които пътуваха с влак на работа от града-сателит до столицата, си предаваха информацията от ухо на ухо, защото който приказва за неприятни неща, привлича неприятността. Като говориш за лошото, го пускаш у дома си, но ако не коментираш неприятности, за какво да приказваме – за любовта и верността, може би? Но любовта и верността не помагат, когато се прибираш с последния влак от София – в 22:30 часа през зимата е мрак и студ. Добираш се в града-сателит половин час преди полунощ. Но онова, добавяха за успокоение дамите, се случвало само на спирки „Метали“ и „Разпределителна“ – на останалите спирки, слава Богу, всичко било напълно наред, спокойствие и силна храна.

Димана не вярваше. Противни слухове, нищо повече. Хората и монотонната им работа - единственото изворче на доходи, са авторите на подобно малоумие. Самата Димана отказваше не само да разпространява, но категорично избягваше да седи до жени, които говореха за подскоците на ляв крак.

- Защото на телета не се случва, само на дами. На тебе, естествено, не се случвало – обобщи Петя, която често беше непоносима и елементарна. Та какво друго може да бъде шивачка на рокли – завършила физика, но днес крои рокли на капризни лейки и пъпчиви абитуриентки?

- Все пак внимавай – тази Петя беше упорита. Можеше да пили дадена тема с векове. - Винаги действали трима – продължи провалилата се физичка, която вместо да подкрепя развода на дъщеря си, бе забила нос в роклите. Интересите й не се простираха по-далеч от ножиците. Но ако й кажеш да бъде така добра да си затваря устната кухина, тя се сърдеше, не разговаряше на спирката с тебе, като че си вирус под носа й. Освен това беше пословична сплетница, захвърляше човека в паяжина от сценарии, докато целият влак научеше каква слама си и защо не представляваш никаква личност.

- Значи трима – въздъхна Димана. – Що за ненормални индивиди.

Горката Петя също въздъхна и хвърли още една шепа от предъвкваната тема в пещта:

- Трима. Изчакват жените да слязат от последния влак. И ги ритат. Или в корема, или в главите.

- Боже мой – възкликна неутрално Димана. Като цяло беше доволна от живота. Не искай, за да си щастлив - беше нейното мото - и тя беше щастлива. Вярно, ставаше в пет сутрин, когато беше първа смяна, но когато беше втора – о, радост, ставаше в десет! Често й се налагащия да се прибира с последния влак, понякога вагонът беше отоплен – щастие! Ходеше на театър с господин, който използваше в изказа си предимно фрази с дискурс, перцепция, инвенция и квинтесенция. Димана беше завършила паралелка със........

© OFFNews