"24 часа" в мейла ти. Разберете големите новини от последното денонощие накуп

Хората, които извършват насилие от тази ранна възраст, много трудно могат да се променят истински, каза още в интервю за "24 часа" криминалният психолог

Още акценти от интервюто: 

Срамът е свързан със страха, че ще бъдеш отхвърлен, че ще получиш негативни оценки от другите

За да има превенция, когато прекрачиш границата, наказанието трябва да бъде неотменно и сурово

Проблемът с насилието при подрастващите не е нов. Но вече ескалира и става прекалено видим, защото социалните норми и пластове в обществото твърде се объркаха и даже и липсват

- Част от родителите на обвинените в убийството на Георги Кузев на Младежкия хълм в Пловдив отказват съдействие на социалните служби и институциите. Как обяснявате този отказ и доколко той е свързан с чувството за срам, тоест “какво ще кажат хората”, доц. Стойчев?

- Когато институциите твърдят, че някой отказва да съдейства за такъв тежък случай, в случая родителите, може и да се помисли, че така се прехвърля известна вина и отговорност върху самите родители - че те не съдействат и по някакъв начин това усложнява цялата процедура.

От друга страна, самите родители може да не съдействат, защото и те също се опитват да прехвърлят отговорност върху институциите - има данни, че един от родителите е давал информация за проблеми на места, където се събират такива радикализирани агресивни младежи и същевременно уж нищо не е станало.

По-скоро трябва да видим защо може тези родители да не съдействат. Причините никога не са само еднозначни. Най-малко три-четири мотивационни фактора може да играят роля в този случай.

- На първо място, това е да защитят децата си с това, че не съдействат. Дори когато за някой извършител на тежко или на по-леко престъпление има безспорни доказателства и някои от роднините му и близките му знаят за това, те имат право да се откажат от съдействие, да се откажат дори от предварително дадените си показания пред органите на реда.

Втората причина е да защитят самите себе си - че по някакъв начин цялото време на взаимодействие с децата им е било твърде редуцирано, родителите са отказвали да приемат, че поведението на децата им е по някакъв начин проблемно. Или пък имат някакви асоциални или антисоциални прояви и просто са отричали наличието на такъв проблем. Много често сме склонни да избягваме идентифицирането на проблемите, защото, като го направим, трябва да потърсим решение, съответно да поемем отговорност. И избягването на отговорност от страна на родителите също може да доведе до нежелание за съдействие. Тоест не е имало проблем и сега няма проблем. Изнасят се причините за поведението навън, като се натоварват институциите с отговорност за това.

И третата причина вече може да е свързана с преживяването на чувство за срам или с чувство на вина. Но тук трябва да направим много важно уточнение по отношение на тези емоции, които регулират човешкото поведение. В процеса на адаптация на човек към дадена обществена система или пък при реализация на определено поведение чувството за вина и чувството за срам имат регулативни функции, но те са различни.

Вината обикновено е свързана с насока и определяне на характеристики на собственото поведение като погрешно. И когато изпитваме чувство за вина, можем да предприемем някакви действия, за да коригираме допуснатата грешка - да се извиним, да направим нещо друго, с което да изкупим вината си към даден човек или група от хора. Когато става дума за извършители на тежки престъпления, които изтърпяват наказание за това, преценката за това дали се е поправил е........

© 24 Часа