Откриването на съдебно дело срещу организаторите на театрално представление заради публикуването на няколко секунди от представлението в интернет, потвърждаването на присъдата за бичуване и забрана за работа срещу Парасту Ахмади и нейните колеги, както и издаването на присъди за лишаване от свобода срещу двама композитори и арестуването на създателите на музикално произведение са тревожен знак за разширяването на обхвата на културните ограничения в Иран.

Посланието на тези мерки не се ограничава само до хората, чиито имена фигурират в съдебните досиета, тъй като, както отбелязва вестник The Independent Persian, „всеки творец, който възнамерява да представи спектакъл, да публикува творба или да изрази независимо мнение, може да отчете вероятността да понесе подобни последствия и да я има предвид при вземането на решението си“. Тази тенденция се вижда и в парламентарния законопроект, известен като „Борба с проникването“, който на практика превръща всяка културна дейност във въпрос на националната сигурност.

Международният наказателен съд номиниран за наградата "Сахаров"

Разширяване на социалните ограничения

Когато публикуването на откъс от театрално представление, представянето на музикално произведение в интернет или публикация на писател в социалните мрежи може да доведе до призоваване в съда, лишаване от свобода или забрана за работа, последиците се усещат далеч отвъд конкретните случаи.

Най-скорошният пример за това е спектакълът „Техеран – Париж – Техеран / Мостът“. След публикуването на снимки от представлението, на които се вижда как Фатима Масуди е сложила главата си на рамото на Мехрдад Садикиан, докато партньорът ѝ в ролята е сложил ръка върху главата ѝ, прокуратурата в Техеран заведе съдебно дело срещу създателите на спектакъла. В отговор на това трупата обяви, че спазва обществените норми, като подчерта, че публикуваните снимки създават подвеждащо впечатление за случващото се на сцената, и обяви, че ще въведе промени в представлението.

Досега няма информация за повдигнати обвинения или произнесена присъда по този случай, но непосредственият ефект от образуването на делото е ясен: трупата въведе промени в представлението си още преди приключването на разглеждането на делото.

Иранският автор Дариуш Маамар счита, че „в случая с театралното представление съдебният натиск, целящ да повлияе на едно художествено произведение, не изисква непременно издаването на окончателно изявление, тъй като е достатъчно да се разпространи кратък откъс от представлението в социалните мрежи и да се създаде риск от съдебно преследване на създателите му." От този момент нататък актьорите, режисьорът и продуцентите, наред с художествените съображения, трябва да преценяват и правните рискове на всяко действие на сцената. При такива обстоятелства границите на допустимото в представленията........

© Клуб Z