Ден 285: Предколедни вълнения. Канадските дневници на Райна Александрова |
С наближаването на коледните празници, хората традиционно се настройват на по-бавни обороти, и макар и в несигурното положение на света напоследък, се стараят да намерят повод за оптимизъм, за празнуване и... просто за малко отпускане, а при най-подредените - и някаква равносметка за изминалата година.
Щом интроверти като мене прописаха за американската политика, която никога не ни е интересувала особено (доскоро Де Сантис ни звучеше като Сантана и се изненадвахме, че не пее), може да се заключи, че тая година се оказа доста по-шантава от нормалното и, прибавена войната в Украйна, както и вълненията из целия свят - къде икономически, къде - чисто милитаристични, които са пряко отражение на налудната напоследък американска външна (и вътрешна) политика, ще кажем, че изпращаме една тревожна и тъжна година, направо като сбъднато китайско проклятие.
Радостна новина от вчера е, че украинците "потопиха", макар че тя си беше потопена, едната от двете руски подводници, тази която носеше ракети "Калибър" - казват, че другата им не можела. С подводни дронове я потопиха завинаги. Браво! От която новина искам да подчертая, че колкото и силен и екипиран да изглежда един противник, когато се сблъска с изобретателност и превъзхождащ интелект, далеч не е предрешен изходът от битката - и войната.
Нещо ми подсказва, че армия, която няма ни един боен кораб, и въпреки това успя да унищожи военния флот на бившата втора армия в света, няма да се спре пред нищо. Дори пред козните на 47 и куците му бизнес съветници, които гледат да налапат сделки с Русия на всяка цена. На цената на една Украйна. Но им излязоха криви сметките.
Оня ден президентът Зеленски се снима в покрайнините на Купянск - град, почти година атакуван и наскоро обявен от руснаците за "освободен". Е, освободили са го от себе си. Подобно на Покровск дето колко пъти го........