We use cookies to provide some features and experiences in QOSHE

More information  .  Close
Aa Aa Aa
- A +

Константин Павлов-Комитата: Заучената безпомощност и хорксруксите

3 0 0
21.01.2020

Новоизбраният кмет на столичния район „Лозенец“ Константин Павлов е инженер и социолог, който се развлича, като снима дървета.

Първото и най-стряскащо нещо, с което се сблъска сега, когато вече си „отвътре“?

Феноменалното количество дреболии, с които трябва да се занимавам всекидневно - като всяка една върви с моя подпис. Т.е., подписвам се по неколкостотин пъти на ден и повечето пъти на неща, които според мен дори не трябва да стигат на бюрото ми. Добави и огромното количество хартия и работно време, което се харчи и циркулира по коридорите, за да обслужи горния процес.

За да сложим този разговор в малко по-широк контекст, хайде да се позиционираш политически, например в идеологическите рамки на „либерал/консерватор“? И съответно какво точно се очаква от районен кмет с тези идеали?

Наистина ли реши да ме набуташ от вратата в разговора, който най-малко харесвам? (смях) Не се обиждай, но за мен вниманието, което се отделя от широката общественост на закачането на тези етикети, е чисто пилеене на обществена енергия. И е част от грамадния проблем на обществото ни – никой не се интересува от истинските проблеми на управлението на държавно и на местно ниво. Някакви хора спорят за либерализъм и консерватизъм и късат ризи, включително и вече бившият министър на екологията. През това време инфраструктурата се разпада, хитреци източват водата и останалия обществен ресурс, водата свършва, пари няма и хората бедстват. Като районен кмет имам отношение към имената, които родителите дават на децата си. Нека хората да си кръщават децата си както си искат, т.е. ти ми кажи какъв съм. Естествено, оставам в рамките, които ми дава закона.

Според теб как точно е важна местната власт и по какъв начин тя се сравнява с примери от Запад?

Местната власт в големите градове е на две нива – на градско и районно. На Запад самоуправлението е много по-силно и на двете нива. Много повече хора там се занимават с обществена работа и реално се вълнуват от средата, в която всекидневно съществуват и в която отглеждат децата си. Местната власт има отношение към пространството, което човек смята за собствено и за което е склонен да полага грижи. В България това пространство е много тясно, то почти винаги опира само до външната врата на жилището или „до дувара“, а всичко извън външната врата априори се смята за грижа на някой друг - примерно на местната власт. Така че фактът, че улиците са тесни, липсват обществени пространства, плочките ти пръскат в краката при дъжд, кофите са препълнени и улиците са с дупки, а непрекъснато някой хвърля боклуци и хартийки по улиците, е свързано с преобладаващата липса на интерес към обществения живот и към обществените пространства - и това не говори добре за нас. Замисли се – кой може да се погрижи най-добре за средата, в която живееш: ти самият или зле платен общински служител, затрупан с преписки? Почти никой не чувства обществените пространства като свои, затова те се свиват, поддържат се посредствено и се краде дори и от малкото ресурс, който се отделя за тях. Хората търпят теснотията и това представлява и дълбинната причина да има презастрояване, което става все по-дразнещо.

Което ни препраща към теорията на Малкълм Гладуел за „счупените прозорци“ – че когато те не се поправят, хората придобиват някак есхатологичното чувство, че всичко е провалено и могат да не се грижат за собствената си жизнена среда.

Да, това е добър превод на нашенската фраза: „Никога няма да се оправим!“ (смях). Виж, всеки ден чувам в различни варианти - „Нали сме ви избрали и ви даваме част от данъците, работете, оправете ни живота и не ни занимавайте!“. На повърхността това е така – положих усилия да ме изберат, избраха ме, дълбоко съм благодарен за това, работя и не се оплаквам. Но ако искаме проблемите да се решават и България да прилича на Европа, интересът към обществените дела и самоорганизацията на гражданите трябва да бъдат в пъти по-високи, отколкото са в момента. Това буквално значи всеки да отделя по няколко часа седмично за доброволна обществена дейност без възнаграждение. Възнаграждението ще дойде дългосрочно под формата на по-добрата среда, по-доброто управление на обществените средства и по-смисленото бъдеще на децата ни. Според мен това е най-добрата инвестиция и мисията ми е да убеждавам гражданите да бъдат по-активни.

Обаче, по моему, масата не разбира нито ролята, нито влиянието на местната власт върху всекидневието на всеки гражданин и опростява всичко до ниво кмет - и, примерно, мръсния въздух.

Да, точно за това говорех - за липсата на интерес и за опростяването. Даже на моменти направо ми се плаче колко е лесно да бъдат заблудени хората и да бъдат изпратени или да хвърлят камъни по поредната жертва на компроматна кампания, или пък да бъдат изправени едни срещу други да се дъвчат за глупости. Въпреки че всеки ден гражданите бистрят политиката пред телевизора, в кафе-паузите и по заведенията за обществено хранене, малцина отделят време за реалните проблеми, които им определят качеството на живот в момента и за след 20 години, както и бъдещето на децата им в България.

Като следствие от тази липса на обществен интерес, управляващите у нас като цяло нехаят за развитието на града, а според мен и на държавата. От този непукизъм до корупцията се стига с една много малка стъпчица, или?

От първия ден на новото си занимание се натъквам на проблеми, занемарявани с десетилетия. Случаят с водата на Перник ми подсказва, че така е навсякъде в........

© OFFNews