We use cookies to provide some features and experiences in QOSHE

More information  .  Close
Aa Aa Aa
- A +

Романсът на Путин с руския фашизъм

5 1 23
30.07.2022

Най-важното в Москва в наши дни е това, което липсва. Никой не говори открито за войната в Украйна. Думата е забранена и говоренето е опасно. Единствената следа от боевете, които се водят на 1000 км на юг, са рекламни пана, покрити с портрети на героични войници. И все пак Русия е в разгара на война, пише The Economist.

По същия начин в Москва няма факелни шествия. Редки са изобразяванията на знака Z с полусвастика, представляващ подкрепа за войната. Щурмоваците не организират погроми. Владимир Путин, застаряващият руски диктатор, не събира тълпи от екзалтирани младежи и не призовава за масова мобилизация. И все пак Русия е в плен на фашизма.

Точно както Москва прикрива своята война зад "специална военна операция", така тя прикрива своя фашизъм зад кампания за изкореняване на "нацистите" в Украйна. Въпреки това Тимъти Снайдер, професор в Йейлския университет, открива издайническите симптоми: "Хората не са съгласни, често ожесточено, относно това какво представлява фашизъм", написа той наскоро в New York Times, "но днешна Русия отговаря на повечето критерии".

Кремъл е изградил култ към личността около г-н Путин и култ към мъртвите около Великата отечествена война от 1941-45 г. Режимът на г-н Путин копнее да възстанови изгубения златен век и Русия да бъде прочистена чрез лечебно насилие. Бихте могли да добавите към списъка на г-н Снайдер омраза към хомосексуалността, привързаност към традиционното семейство и фанатична вяра в силата на държавата. Нито едно от тях не идва естествено в една светска държава със силна анархистка жилка и разрешителни възгледи за секса.

Да разбереш накъде върви Русия под управлението на г-н Путин означава да разбереш откъде идва. През по-голямата част от неговото управление Западът гледаше на Русия като на мафиотска държава, управляваща атомизирано общество. Това не беше грешно, но беше непълно. Преди десетилетие популярността на Путин започна да намалява. Той отговори, като се позова на фашисткото мислене, което се появи отново след разпадането на Съветския съюз.

Това може да е започнало като политически изчисления, но г-н Путин се е хванал в цикъл на оплакване и негодувание, който е оставил разума далеч назад. Кулминацията му беше в разрушителна война, която мнозина смятаха, че никога няма да се случи, точно защото няма смисъл при претегляне на рисковете и ползите.

Под формата на фашизма на г-н Путин Русия е тръгнала по курс, който не познава връщане назад. Без реториката на жертвата и използването на насилие г-н Путин няма какво да предложи на народа си. За западните демокрации този марш означава, че докато той е на власт, отношенията с Русия ще бъдат раздирани от враждебност и презрение. Някои на Запад искат връщане към обичайния бизнес, след като войната приключи, но не може да има истински мир с фашистка Русия.

За Украйна това означава дълга война. Целта на г-н Путин е не само да завземе територия, но и да смаже демократичния идеал, който процъфтява сред съседите на Русия и тяхното чувство за отделна национална идентичност. Той не може да си позволи да загуби. Дори и да има прекратяване на огъня, той възнамерява да накара Украйна да се провали, с нова употреба на сила, ако е необходимо. Това означава, че ще използва насилие и тоталитаризъм, за да наложи волята си у дома. Той не само иска да смаже свободна Украйна, но също така води война срещу най-добрите мечти на собствения си народ. Засега той печели.

Войната е мир

Какво е руският фашизъм? Думата с "Ф" често се подхвърля небрежно. Няма установена дефиниция, но се храни с изключителност и неприязън, смесица от ревност и разочарование, родени от унижението. В случая с Русия източникът на това унижение не е поражението от чужди сили, а насилието, претърпяно от хората от ръцете на собствените им владетели. Лишени от свобода на действие и уплашени от властите, те търсят компенсация във въображаемо отмъщение срещу врагове, измислени от държавата.

Фашизмът включва представления - помислете за всички тези митинги и униформи - примесени с тръпката на истинското насилие. Във всичките му разновидности, казва Снайдер, той се характеризира с триумфа на волята над разума. Неговото есе бе озаглавено "Трябва да го кажем. Русия е фашистка". Всъщност първите, които заговориха за това, бяха самите руснаци. Един от тях беше Егор Гайдар, първият постсъветски премиер. През 2007 г. той видя как призракът се издига от постимперската носталгия на Русия. "Русия преминава през опасна фаза", пише той. "Не трябва да се поддаваме на магията на числата, но фактът, че имаше 15-годишна разлика между разпадането на Германската империя и идването на власт на Хитлер и 15 години между разпадането на СССР и Русия през 2006-07 г., ви кара да се замислите..."

До 2014 г. Борис Немцов, друг либерален политик: "Агресията и жестокостта се подклаждат от телевизията, докато ключовите дефиниции се дават от леко обладания господар на Кремъл... Кремъл култивира и възнаграждава най-ниските инстинкти у хората, провокирайки омраза и битки. Този ад не може да свърши мирно."

Година по-късно Немцов, наричан дотогава "национален предател", е убит до Кремъл. В последното си интервю, няколко часа преди смъртта си, той предупреди, че "Русия бързо се превръща във фашистка държава. Вече имаме пропаганда по модела на нацистка Германия. Имаме и ядро ​​от щурмови бригади... Това е само началото."

Никой не е сигнализирал за нарастващото влияние на фашизма по-силно от г-н Путин и неговите помощници. Далеч от проспериращите улици на Москва, Кремъл е маркирал танкове, хора и телевизионни канали с буквата Z. Полусвастиката е рисувана върху вратите на руски филмови и театрални критици, популяризатори на "упадъчното и дегенерирало" западно изкуство. Болнични пациенти и групи деца, някои коленичили, са подредени да образуват полусвастики за публикуване онлайн.

През 30-те години на миналия век Валтер Бенямин, германски културен критик в изгнание, анализира фашизма като........

© news.bg


Get it on Google Play