Повече от два месеца след началото на войната в Иран, корабоплаването през Ормузкия проток - ключов воден път, през който преминава повече от една трета от международната търговия с петрол и газ - остава опасно и несигурно. Подчертавайки тази несигурност, на 3 май 2026 г. администрацията на Тръмп стартира "Проект Свобода", за да помогне на блокираните кораби да преминат през пролива. На следващия ден обаче поне два кораба бяха подложени на обстрел от Иран.

Това пише в материал за електронното издание The Conversation Вивек Кришнамурти, доцент по право от Университет на Колорадо Боулдър.

Иран започна да блокира корабоплаването през пролива на 28 февруари, след като Съединените щати и Израел започнаха военна кампания срещу страната. До средата на март Техеран изискваше такси до 2 милиона щатски долара на кораб. В отговор САЩ наложиха това, което президентът Доналд Тръмп нарече "пълна" морска блокада на Иран, и впоследствие заплашиха със сериозни икономически санкции всеки, който плаща таксите на Иран.

Следвайки примера на Иран, други държави сега обмислят да използват влиянието си, за да контролират ключови географски тесни точки близо до бреговете си. Индонезия предложи налагане на мита на кораби, преминаващи през Малакския проток, но впоследствие се отказа от тях. Китай също отправи предупреждения срещу чуждестранни военни кораби, преминаващи през Тайванския проток.

Тези събития накараха коментаторите да алармират за края на златната ера на свободата на корабоплаването, която САЩ гарантират повече от век. Но като експерт по международно право знам, че опитите на държавите да използват като оръжие влиянието си върху ключови географски тесни точки в морето и на сушата не са нищо ново. Всъщност те датират от поне шест века.

Тръмп не се вълнува от джоба на американците, когато решава за........

© news.bg