Защо палестинците трябва да защитават Нетаняху - лидера, с когото Израел се опитва да си измие ръцете |
Скорошната дясна кампания в САЩ - към която се присъединиха много левичари - за обвиняване на израелския премиер Бенямин Нетаняху за въвличането на Вашингтон във война срещу Иран е само поредната кампания за оневиняване на САЩ от империалистическите им престъпления и за освобождаване на Израел от предполагаемите машинации на Нетаняху. Това пише за "Мидъл ийст ай" Джоузеф Масад - професор по политика и история на съвременната арабска мисъл в Колумбийския университет.
"Тази кампания продължава една тенденция, започната преди две десетилетия от американски, европейски и израелски либерални критици на израелската политика спрямо палестинците, Ливан, Сирия и региона като цяло, която несправедливо обвинява Бенямин Нетаняху и неговото коалиционно правителство, чиито по-скорошни членове неоснователно са считани за отговорни за отклоняването на Израел от предполагаемия му път на мир преди Нетаняху.
Главният американски апологет на Израел - Томас Фридман, не се уморява несправедливо да сочи с пръст Нетаняху като разрушител на "мирния" опит на Израел. Към него често се присъединява левият сенатор Бърни Сандърс, чиито гневни изказвания срещу Нетаняху са съчетани с продължаващи усилия за оневиняване както на него, така и на Израел за техните престъпления.
Експанзионистичните амбиции на Израел, непрестанната му агресия срещу съседите му, умишленото нападение срещу цивилни, ежедневните погроми, извършвани от израелски заселници срещу палестинци на Западния бряг, геноцидът му в Газа и расистките изявления на лидерите му срещу палестинците - описвани по време на геноцида като "човешки животни" - всички те са изобразени като някаква нова посока в израелската политика и реторика, основана на предполагаемите десни ангажименти на Нетаняху и тези на неговите ултрадесни светски и религиозни съюзници.
Това едва ли са нови аргументи, а по-скоро клеветнически повторения на вината, която критиците на Израел в страната и на Запад бяха хвърлили върху правителството на Менахем Бегин, дошъл на власт през 1977 г.
Палестинците са длъжни усилено да защитават както Бегин, така и Нетаняху срещу подобни прикрития и клеветнически оценки, особено след като всички техни престъпления са просто преувеличени повторения на престъпленията на всички предхождащи ги израелски правителства - теза, която самият Бегин изказва през 1981 г., след като е разкритикуван за масираните израелски бомбардировки срещу Бейрут, при които загинаха стотици.
Израел е използвал бял фосфор срещу цивилни, сочи доклад на Human Rights Watch
Human Rights Watch предупреждава за нарушение на международното хуманитарно право
Бегин - тогавашният министър-председател на Израел, беше обвинен за многократните инвазии на Израел в Ливан през 1978 г. и - по-опустошителните - през 1982 г.; атаката му срещу малкия ядрен реактор в Ирак през 1981 г.; както и анексирането на Източен Йерусалим и Голанските възвишения през 1980-81 г.
Той беше обвинен и за засилените репресии срещу палестинците на Западния бряг и в Газа, включително създаването на ръководство в стила на Виши "Селски лиги", което да говори от тяхно име, и пълзящото анексиране на Западния бряг чрез създаването на т.нар. "Гражданска администрация", която да прикрие военното управление.
Към това добавете окупацията на Южен Ливан от Израел чрез Южноливанската армия на наемника Саад Хадад, за да му помогне да поддържа незаконната си окупация, масовото изграждане на израелски заселнически колонии в окупираните палестински и сирийски територии и расистките изявления срещу палестинците, които Бегин описва като "двукраки зверове".
По това време либерални критици на САЩ и Израел говореха за това как Бегин и неговата дясна партия "Ликуд" са "осквернили" "красивия Израел" - както Ноам Чомски описва тази гледна точка - който, както се твърдеше, е търсил само мир и компромис преди Бегин.
Фактът, че преди Бегин и Нетаняху, Моше Даян е описвал палестинците като "кучета" и "оси", а израелският дипломат от Лейбъристката партия Дейвид Хакоен ги е описвал като "нечовешки същества, те не са хора, те са араби", убягва на преценката на критиците.
Това, което е заложено на карта за критиците на Нетаняху в тези клеветнически описания, е представянето на всички израелски колониални политики в и извън Израел при Бегин и Нетаняху като несъвместими със самата raison d'etre (причина за съществуване - б.р.) на израелската заселническа колония, която уж е търсила само мирно съвместно съществуване със съседите си, преди да бъде "осквернена" от Нетаняху.
Нищо от това, разбира се, не е вярно.
Като начало, израелската военна доктрина за умишлено нападение срещу цивилни започва с Давид Бен Гурион, който през януари 1948 г., повече от месец след началото на ционисткото завладяване на Палестина на 30 ноември 1947 г., заявява: "Взривяването на къща не е достатъчно. Необходими са жестоки и силни реакции. Нуждаем се от прецизност във времето, мястото и жертвите. Ако познаваме семейството - трябва да ударим безмилостно, включително жените и децата. В противен случай реакцията е неефективна. На мястото на действието няма нужда да се прави разлика между виновни и невинни".
В писмото си до израелската преса, целящо да разкрие лицемерието на либералните му критици, Бегин предоставя "частичен списък" с най-малко 30 атаки срещу цивилни на израелските военни по заповед на предишните лейбъристки правителства: "Имаше редовни ответни действия срещу цивилното арабско население; военновъздушните сили действаха срещу тях".
Един от основните критици на Бегин - бившият външен министър на Израел Аба Ебан, беше ужасен от рекламирането на криминалната история на Израел от страна на Бегин. Ебан отвърна, като защити тези атаки и, без да поставя под въпрос нито един от фактите, предоставени от Бегин, заяви, че "частичният списък" на Бегин, който помага на "арабската пропаганда", показва, че "Израел безразсъдно причинява всяка възможна степен на смърт и мъка на цивилното население в настроение, напомнящо за режими, които нито г-н Бегин, нито аз бихме посмели да споменем по име".
Комисия на ООН обвини Нетаняху в извършване на геноцид в Газа
Това е най-силното заключение на ООН до момента
Настоящите погроми, извършвани ежедневно от незаконни израелски колонисти на Западния бряг, също едва ли са ново явление от ерата на Нетаняху.
Те започват през 70-те години на миналия век, скоро след заграбването на палестинска земя от заселниците, а по-късно включват взривяването на палестински кметове в колите им през 1980 г., побоя над палестински деца и нападения над домовете и овощните градини на палестинци.
Американо-израелски заселници и последователи на Меир Кахане сформират терористичната група "Терор срещу терора" през 1975 г., по време на мандата на лейбъристко правителство, и започват да атакуват палестински цивилни, като нападенията включват изгаряне на вестници, стрелба по автобуси с палестински работници, нападение над мюсюлмански и християнски свети места в Йерусалим и много други.
Неотдавнашните нахлувания и окупация на сирийски и ливански територии от страна на Нетаняху също едва ли са несъвместими с установената израелска политика.
Плановете на Израел за разширяване на територията му не са нововъведение нито на Бегин, нито на Нетаняху, независимо колко либералните критици настояват за историческа амнезия. Те вече бяха в ход скоро след създаването на заселническата колония, както беше ясно преди и след инвазията и окупацията на Газа и Синайския полуостров през 1956 г.
След завладяването през 1956 г., Бен-Гурион се изказа библейски, като заяви пред Кнесета, че инвазията и окупацията са възстановили "наследството на цар Соломон от остров Йотват на юг до подножието на Ливан на север". "Йотват", както израелците преименуват "Тиран", "отново ще стане част от Третото царство Израел!"
Когато администрацията на Айзенхауер настоява израелците да се оттеглят, Бен-Гурион изразява възмущение: "До средата на шести век еврейската независимост се е поддържала на остров Йотват южно от Ейлатския залив, който вчера е освободен от израелската армия... Израел нарича ивицата Газа неразделна част от нацията. Никаква сила, както и да се нарича, не би могла да накара Израел да напусне Синай. И думите на пророк Исая се изпълниха".
През 50-те години на миналия век тези амбиции са били постоянно изразявани. През 1953 г. Бен-Гурион предлага "завладяването на района на Хеврон". През 1954 г. той добавя, че министърът на отбраната Пинхас "Лавон предлага навлизане в демилитаризираните зони на израелско-сирийската граница], завземане на високите места отвъд сирийската граница [това е част или всички Голански възвишения] и навлизане в ивицата Газа или завземане на египетска позиция близо до Ейлат".
Освен това Моше Даян предлага Израел да завладее египетска територия при Рас ан-Накаб на юг или да пресече Синай, южно от Рафах, до Средиземно море. През май 1955 г. той отива по-далеч, предлагайки Израел да анексира ливанска територия южно от река Литани.
Всъщност израелците продължават с планове да заграбят цялата земя в демилитаризираната зона на границата със сирийските Голански възвишения и между 1949 и 1967 г. те превземат цялата демилитаризирана зона. Териториалните амбиции на Израел продължават да се разширяват през периода от 1948 до 1967 г., в очакване на подходяща възможност за нахлуване.
ООН обвини Израел в изтребление на палестинците
Заради атаките срещу цивилни, укриващи се в училища и религиозни обекти в Газа
Стратегия за прогонване
Опитът на Нетаняху да заличи Газа от картата след 7 октомври 2023 г., макар и по-радикална мярка от тези, преследвани от политиките на лейбъристките правителства на Западния бряг преди него, също е в съответствие с израелската стратегия.
След завладяването през 1967 г., израелците, под ръководството на лейбъристко правителство, продължават, както правят и през 1948 г., да заличават от картата палестинските села на Западния бряг, включително Байт Нуба, Имвас и Ялу, прогонвайки техните 10 000 жители. След това те унищожават селата Байт Марсам, Байт Ава, Хаблах и Джифтлик, наред с други.
В Източен Йерусалим израелците нахлуват в квартал Магариба, кръстен на магребските доброволци от Северна Африка, които се присъединяват към войната на Саладин срещу кръстоносците франки седем века по-рано. Кварталът е собственост на ислямски фонд от векове.
На хилядите жители са дадени минути да напуснат домовете си, които са незабавно сринати с булдозери, за да се направи път за завладяващите еврейски маси да влязат в Стария град и да отпразнуват победата си, изправени пред стената Бурак - т.нар. "Стена на плача".
Първият израелски военен губернатор на окупираните територии - роденият в Ирландия Хаим Херцог, който по-късно ще стане шестият президент на Израел, поема отговорност за унищожаването на гъсто населения квартал, който той определя като "тоалетна", която "са решили да премахнат". Той добавя: "Знаехме, че следващата събота, 14 юни, ще бъде празникът Шавуот и че мнозина ще искат да дойдат да се помолят, трябваше да бъде приключено дотогава".
Плановете на Израел, обявени веднага след 7 октомври 2023 г., за прогонване на палестинци от Газа, които са оцелели след геноцида, също едва ли са идея на Нетаняху. Израелски представители на Лейбъристката партия започват оживен дебат веднага след завладяването на Газа през 1967 г. за това какво да се прави с палестинските бежанци от 1948 г., които са останали в лагерите в окупираната Газа.
Те предлагат да бъдат прогонени в Синай или други арабски страни, или дори да бъдат преселени на Западния бряг. Израелският премиер на Лейбъристката партия Леви Ешкол не показва никакво разкаяние за съдбата им, нито за съдбата на онези, прогонени по време на войната през 1967 г.
Гръцкият пример за изселване и "размяна" на населението с Турция през 1923 г. остава най-вдъхновяващ за израелците. Бегин, който по това време е десен член на парламента, се намесва в дебата: "В Гърция изселиха турци, които са родени там, и това беше част от споразумение".
Ешкол отвръща: "Точно това исках да кажа и видях начина, по който бяха заселени".
Макар че провокираните от гърците изселвания са се случили четири десетилетия по-рано, един млад Ешкол "пътувал до Гърция, за да научи за преселването на 600 000 гръцки бежанци от Мала Азия. Това бил "огромен и интересен проект", пише той по това време и предполага, че може да бъде поучителен в контекста на еврейското заселване в Палестина.
Осата, която ужили Израел преди да умре
Бенямин Нетаняху, известен в Израел като "господин сигурност", е изправен пред сложен проблем
Експанзионистични планове
Неотдавнашните действия на правителството на Нетаняху за анексиране на Западния бряг, които Европейският съюз осъди, също са в съответствие с политиките на израелските лейбъристки правителства от 1967 г. насам.
Израелският проект за колонизация на окупираните територии, известен като план "Алон", е разработен през 1967 г. от Игал Алон - ръководител на министерския комитет по селищата на лейбъристкото правителство. Планът има за цел да анексира 1/3 от Западния бряг и по-голямата част от Газа, подобно на настоящите планове на Нетаняху.
Въпреки че нито едно израелско правителство не приема официално плана, избирайки "антипланов" етос на колонизация, са разработени различни предложения за анексиране, сред които планът Раанан, планът Даян, планът Шарон-Вахман и планът Дроблес, замислен през 1978 г.
Всъщност, още до 1977 г. - 10 години след завладяването на Израел, последователните израелски лейбъристки правителства анексират де факто Източен Йерусалим и построяват 30 заселнически колонии само на Западния бряг и четири в Ивицата Газа, като още 15 са планирани и в процес на изграждане.
Над 50 000 израелски колонисти вече са се преместили в колонии, създадени в Източен Йерусалим, които погрешно са наречени "квартали". Освен това лейбъристкото правителство създава повечето от 18-те селища на Синайския полуостров, преди "Ликуд" да бъде избрана.
Именно израелските лейбъристи през 1972 г. прогонват 10 000 египтяни, след като конфискуват земите им през 1969 г. Те продължават с булдозери и разрушават домовете, посевите, джамиите и училищата им, за да създадат шест кибуца, девет селски израелски селища и градската колония Ямит в окупирания Синай.
В крайна сметка в Синай ще бъдат построени общо 18 колонии. На Голанските възвишения първият е кибуц Голан, основан през юли 1967 г.
Нетаняху: Скандал от исторически мащаб - МНС да арестува израелци за войната в Газа
МНС - който има право да обвинява лица във военни престъпления, престъпления срещу човечеството и геноцид - разследва и "Хамас"
Колонизиране на Йерусалим
Що се отнася до ускореното и продължаващо експулсиране на палестинци от домовете им в Източен Йерусалим през последните пет години, това също не е новост на Нетаняху, а продължение на израелската политика от 1967 г. насам.
Израелците прогонват всички 4000-5000 палестински бежанци, живеещи в "еврейския квартал" на Източен Йерусалим, който преди 1948 г. е бил по-малко от 20% еврейска собственост - еврейската собственост е включвала не повече от три синагоги и техните заграждения.
През 1948 г. 2000 еврейски жители на квартала бягат на ционистката страна, когато йорданската армия окупира Източен Йерусалим. Кварталът, с площ по-малка от пет акра, никога не е бил изключително еврейски, тъй като мюсюлманите и християните са били мнозинство от жителите, а повечето евреи, които са живели там, са наемали имотите си от тях или от християнски и мюсюлмански фондации, които са притежавали имотите.
След израелското завоевание, кварталът е значително разширен, за да обхваща повече от 40 акра - 10 пъти повече от първоначалния си размер. Йорданският попечител на имуществото на отсъстващите е запазил всички еврейски притежания на името на първоначалните им собственици и не ги е експроприирал.
Еврейските имоти в Източен Йерусалим са върнати на израелските еврейски собственици след 1967 г., а израелското правителство конфискува всички палестински имоти в квартала. Палестинската собственост в Западен Йерусалим, която Израел конфискува през 1948 г., не е върната на палестинците в Източен Йерусалим, които сега претендират за нея.
Източен Йерусалим е поставен от лейбъристкото правителство под ръководството на разширената община Западен Йерусалим на 29 юни 1967 г., като по този начин е анексиран де факто и е уволнен палестино-йорданският кмет, който по-късно е депортиран, и е разпуснат общинският съвет, след което цялата градска администрация е "юдеизирана".
Веднага след завладяването градът е обявен за "място на древността", което означава, че няма да бъде разрешено строителство. Израелците започват археологически разкопки под земята в отчаяно търсене на еврейския храм, което води до разрушаването на палестински сгради от XIV век, включително хоспис Фахрия, училището Ал-Танкизия и още дузина.
Правителството на "Ликуд" продължава процеса, когато анексира града де юре през 1980 г. - ход, обявен за "нищожен" от Резолюция 478 на Съвета за сигурност на ООН. Разкопките и сондажите под и до мюсюлмански свети места продължават бързо в търсене на вечно неуловимия древен първи еврейски храм, ако се приеме, че някога е съществувал.
Прогонването на палестинските йерусалимци също започва, особено чрез конфискация на документи за пребиваване на десетки палестински жители на града - практика, която продължава и до днес. Затварянето на джамията Ал-Акса през последните седмици и забраната на палестинските мюсюлмани да се молят там по време на празника Ейд са само последните от тези мерки, както и последвалото попречване на латинския патриарх да проведе литургия в Божи гроб в неделя.
Ето защо всеки опит да се оневини Израел и неговите чудовищни престъпления от 1948 г. насам и незаслужено да се обвини Нетаняху като грешен лидер, който стои отделно от иначе етичните израелски политики и ценности, трябва да бъде разкрит заради пропагандата и лъжите, които представляват.
Подобни лъжи се стремят да легитимират израелската заселническа колония и да я очистят от престъпленията ѝ.
Палестинците трябва да бъдат начело на противодействието на тези клеветнически атаки срещу Нетаняху и да го защитават като не повече или по-малко военнопрестъпник от всички израелски министър-председатели, които са го предшествали от 1948 г. насам.