Руско-украинската война често се нарича регионален конфликт, каквито, за съжаление, има много в съвременния свят. Украйна и нейната съпротива срещу руската агресия се подкрепят предимно от богатите западни държави. И това е критична ситуация за международната система, в която пълномащабната руска инвазия в Украйна предполага, че е "проблем на първия свят".
И това заключение е много популярно сред руските политици, пропагандистите и лично за Владимир Путин, който често говори за борба срещу западния "неоколониализъм", "хегемония" и "империалистическо потисничество". С тази реторика руските власти се надяват да спечелят симпатиите на страните от Глобалния юг - главно бивши колонии, които могат да предявят дълъг списък с претенции към "колективния Запад": от многогодишна експлоатация, грабеж на природни ресурси и културно наследство до военни интервенции, глад и геноцид.
Но в действителност всичко е много по-сложно. Държавите от Глобалния юг често говорят за себе си като за "невоюващото мнозинство от населението на света", за което имперското минало както на Русия, така и на членовете на западната коалиция, която сега подкрепя Украйна, е приблизително равностоен грях. Но какво се крие зад тази концепция и защо руската военна агресия доведе до повишаване на самосъзнанието на незападните страни?
Глобалният юг
Най-често понятието "глобален юг" се отнася до същите страни, които преди няколко десетилетия бяха снизходително наричани "развиващи се", а преди това, по време на Студената война, - "Третия свят". На първо място, това са постколониалните страни от Латинска Америка, Африка, Азия и Океания. Те се противопоставят съответно на "глобалния север": САЩ, Канада, Европейския съюз, Япония и други богати и развити страни.
Разликата между тях е повече идеологическа и историко-политическа, отколкото строго географска. Например, "северната" Австралия се намира много на юг от "южната" Индия. Някои международни институции, като Световната банка, използват тази концепция, за да анализират икономическото представяне на страните с ниски и средни доходи. Глобалният юг представлява около 85% от световното население и малко под 40% от световния БВП.
Смята се, че изразът "глобален юг" е измислен от Карл Огълсби, американски активист и един от лидерите на социалното движение "Студенти за демократично общество", чиито участници протестираха срещу войната във Виетнам. В една от многото си политически статии Огълсби през 1969 г. критикува американската инвазия във Виетнам като "историческата кулминация на господството на Севера над Глобалния юг".
С тази нова концепция Огълсби журналистически подчертава сходството на проблемите на бившите колонии, превърнали се в млади държави, и националноосвободителните движения, които тепърва ще получават независимост и държавност. До края на 20-ти век Глобалният юг остава тясно специализирана концепция в активистките и университетските кръгове, а напълно различна картина на света доминира международната политика.
Тази картина е добре позната на всички. В нея имаше три "свята": "първи" - капиталистически, воден от САЩ, "втори" - социалистически, воден от СССР, и "трети" - грубо казано, всички останали, главно бивши колонии на "първия свят". Подобно дълбоко идеологическо разбиране на световния ред беше предложено още през 1952 г. от френския историк и антрополог Алфред Сови. Ясно е, че държавите от "втория" и "третия" свят не бяха особено склонни да се съгласят с подобни снизходителни етикети и политическата йерархия.
По-голяма популярност концепцията за трите свята става........